България дава едва пет милиона лева годишно за киберсигурност

Солидните глоби, които ще бъдат наложени на НАП за огромния пробив на лични данни,  ще бъдат от данъците на гражданите, ще бъдат наложени и персонални наказания за всички служители на НАП, които са отговорни за изтичането на данни поради професионална небрежност. Това обяви днес в Смолян вицепремиерът по европейските фондове и икономическа политика Томислав Дончев.

„Комисията за защита на личните данни има право да глобява всички и публични, и частни субекти. Случаят с НАП е особен, защото е публична институция, една глоба се плаща от публичните приходи – тоест данъци. Но това не е единственото наказание, за целия теч на данни ще се установи кой е виновен, всички служители, от най-ниското до най-високото ниво и ще бъдат предвидени наказания. “, обяви Дончев и уточни, че в момента – най-важно е да се овладее ситуацията и да няма злоупотреби.

„В момента приоритет е овладяването на ситуацията, естествено, че ще се разбере кой е виновен, ще се определи точно вината и на виновните лица, тези, които са допуснали, ако има професионална небрежност, ще се приложат наказания. В момента най-важното е да се минимизират рисковете – с изтеклите данни да се извършват злоупотреби. Работата започна, идентифициран е обема лица – малко над 180, за които има изтекли критично количество данни. НАП се е свързала с тях, дават се съвети, предлага се помощ – какво е необходимо да се направи. По отношение на другите лица, включително и аз проверих себе си – пише, че съм свързано лице със сина си – което едва ли е новина, има ми ЕГН-то, което не е добре, но все пак ЕГН-та са защитена информация от две години. Само преди две години ги имаше на избирателни списъци отпред – не твърдя, че е добре. “, коментира още вицепремиерът и допълни, че ще се прави пълен анализ на масивите, какво има в тях и какъв е потенциала за злоупотреба.

Той обаче акцентира, че най-важното е какви допълнителни мерки трябва да се вземат, за да не се случва пак подобен пробив.   „Един от изводите, ние имахме няколко срещи по темата, е наемането на по-висококачествени специалисти, което означава и по-високи заплати, включително и внедряването на най-модерни софтуерни решения за защита на критичните системи. Те са 10 – 15 най-критичните, по принцип основните ни регистри са около 65 – където е най-важната информация, но от тях най-важните са около 10 – 15 и там трябва да бъдат взети екстрени мерки, защото данните трябва да са защитени. "

По думите на вицепремиера, пробивът, който е станал е „много тежък киберинцидент“ – информацията е станала публична, но не е най-тежкият. „Най-тежкият възможен инцидент е някой да влезе вътре и да променя данните, това означава наистина катастрофа. Вторият по тежест инцидент е някой да унищожи данните-да ги няма. И този /б. а. настоящият теч на информация/ е от най-тежките, защото има изтекли данни, но ние трябва да защитим тези регистри. А България дава много малко пари за киберсигурност, разходите за година са около 5 млн. лв., което е нищо.“, коментира Дончев.

За изявлението на прокуратурата, че няма изтичане на данни от частни финансови институции, като фирмите за бързи кредити например, Томислав Дончев коментира, че „има данни за пробив, за достъпване на масивите на частна компания. “

„Най-трудното е хем електронните ни системи да са публични, да са отворени, гражданите да могат да правят справка, да предлагат услуги – това е вход към системата и в същото време да са защитени, ние имаме стотици такива системи“, обобщи той и даде пример със системата на МВР, която е една от най-защитените, защото не е свързана с интернет, а банки, нотариуси и други оторизирани лица, имат право да правят специални операции, ползвайки масивите на държавата, като по този начин предоставят по-бързо услуги.

Щиляна Чакърова