Оригиналът е на Шарън Флитман (Sharon Flitman)

По всичко личи, че неприкосновеността на личния живот става все по-разтегливо понятие.

В съвсем близкото минало само няколко от моите познати знаеха къде се намирам по всяко време, къде ходя след работа и как прекарвам уикендите.

Днес, благодарение на технологичните „достижения“ е необходимо да се полагат сериозни усилия, за да се запази тази информация в тайна. Дори и да не използвате активно социалните мрежи, то cookies, GPS и системите за разпознаване на лица проследяват всяка наша стъпка и правят тази информация лесно достъпна.

„Но на кой му пука?“. Още по-често чувам: "Аз нямам какво да крия".

Не е така.

Всички имат какво да крият.

Съвсем не казвам, че някой си средностатистически Джон има лаборатория за производство на амфетамини или пък скрива своето желание да се навърта около малки деца. Не, мисълта ми е, че всеки един човек има по нещо, което предпочита да не показва пред обществеността.

Аз например обичам да се преобличам под музиката на Тейлър Суифт при спуснати щори. Но ако някой ме заснеме и този клип попадне в ръцете на изнудвач, съвсем няма да ми е весело.

Ясно е, че няма да се притеснявам да кажа на лекаря за проблемите си с червата, но предпочитам моят началник да не знае за това.

Може да кажа на приятелите си къде отивам тази събота вечер. Но ако за това разбере примерно някой с мания към ножовете и нервен тик, навярно ще променя плановете си.

Частният живот не е просто скриване, че правим нещо толкова неправилно, че нарушаваме законите. Частният живот е и съхраняване на информацията, която е само лично ваша и достъпна само за вас.

Но с течение на времето и с развитието на технологиите конфиденциалността бързо отива в миналото. Тя постепенно стана привилегия, за която трябва много да се трудим и стараем, за да я съхраним.

Замислете се: почти всеки ден се появява някои история, демонстрираща зловещите начини за използване на нашата лична информация срещу нас.

Статията, публикувана от ABC, показа, че нашите онлайн навици и историята на търсене на практика определят цените, които ни предлагат, когато става дума за пазаруване в интернет.

Така например, при резервиране на самолетни билети авиокомпаниите получават достъп до нашите текстови бисквитки, за да разберат, колко пъти сме проверявали времето на полета. И като награда за нашата настойчивост се вдига цената – само за нас. Те вече знаят, че ние много силно искаме този полет и сме готови да платим много.

По този начин често се случва да платите за полета $300, а човекът, който седи до вас – да си е взел билета само за $150.

Няма нужда да се оправдавате: подлото използване на нашите данни съвсем не се ограничава само с купуването на самолетни билети. Резервирането на хотелски места, вземането на автомобили под наем или каквито и да било други поръчки – след като имат в ръцете си вашите данни, корпорациите могат да изстискат от вас, което мислят – поправка, знаят, че сте готови да платите.

Разбира се, технологичните компании винаги и по всяко време са готови да ви помогнат. За съответната цена.

Google и Facebook, които са „безплатни“ за използване, по някакъв мистериозен начин станаха двете най-богати компании в света. Не се ли питате как стана това? Отговорът е ясен – като използват нашия личен живот и като продават нашите данни на своите истински клиенти.

Има причина, поради която Стив Джобс не е разрешавал на своите деца да използват мобилните устройства.

Има причина, поради която Марк Зукърбърг купи всички сгради около неговия дом и залепя с непрозрачна лента камерите на своя телефон и лаптоп.

Не знам как сте вие, но ако готвачът не иска да изяде храната, която самият той е приготвил… нещо съвсем не е наред.

И да, така си е: нашите данни явно са събрани и продадени. Но когато става дума за нашия личен живот, това вече съвсем не е „яко“. А всеки изминал ден всичко става все по-зле.

Всеки, който е гледал първия сезон на Черното огледало (английските серии на Black Mirror), със сигурност помни серията, в която системата за социален кредит определя привилегиите и наказанията, които получават гражданите. С развитието на епизода виждаме как животът на този безобиден главен герой все повече се разпада, което води до рязко понижаване на социалния кредит след поредица от неудачни събития. Към края на серията това е вече човек, който не може да поддържа живота си в качеството на здрав член на това общество.

Ужасно е нали? Е, за щастие, това е само един сериал, един филм.

Но не е.

В Китай е почти готова за цялата страна компютърна система за социален рейтинг. Тя обединява финансовите, социалните, юридическите и политическите рейтинги на жителите на тази страна чрез една обща централизирана оценка на „социалната надеждност“. Това е оценка, която може да се проследява и променя чрез безкрайния брой камери, поставени във всички градове. Разбира се, тези камери поддържат най-съвременните технологии за разпознаване на лицето.

И точно както в „Черното огледало“, тази оценка на социалния рейтинг, както го наричат в Китай, диктува привилегиите и наказанията на хората.

Придържайте се към партийната линия, бъдете добро момченце, плащайте данъците и може да получите привилегии, вашите деца да получат достъп до добри училища и т.н. Но ако направите нарушение – например да платите наема един ден по-късно или дори не си го помисляйте – да обсъждате и кажете лоша дума за правителството… ще загубите право да използвате обществения транспорт, да използвате жилище под наем и няма да имате право и да напуснете страната.

Това съвсем не е измислица. Това не е заговор. Това е вече истина. Това е светът, в който живеем. Това са съвсем реални неща, които се случват всеки ден със съвсем реални хора.

Не бъдете толкова наивни да мислите, че подобни оруеловски методи се използват само в Китай.

Walmart неотдавна обяви за намеренията си да оборудва своите колички за пазаруване с биометрични сензори за измерване на пулса, температурата и дори скоростта на движение на хората в магазините. Мислите, че е за ваше добро? Не. Ясно е, че им трябват подробните физиологични данни, за да определят кога клиентите изпитват стрес, какви са приблизителните им емоции, за да се продава с по-голяма печалба.

Ситуацията наистина е без надежда за почистване. Дали?

Но какво можем да направим? Дали има някакъв начин да защитим своята конфиденциалност в една епоха, в която цялата наша информация се събира, съпоставя и продава на възможно най-висока цена и дори се използва за подкупи и шантажиране?

За щастие, има някои начини за защита неприкосновеността на нашия личен живот. Те не са идеални, но засега са само началото и могат да бъдат подобрени.

• Brave – безплатната алтернатива на Chrome, Explorer и Mozilla Firefox, която дава възможност да сърфирате в интернет без реклами и бисквитки, проследяващи всяко ваше движение
• Duck Duck Go – алтернативна търсачка. За разлика от Google тя не проследява вашите заявки и не извежда резултати от търсенето, които съответстват на вашите очаквания
• VPN – дава възможност за криптиране на данните, когато напускат вашия компютър, което дава възможност за анонимно посещаване на уеб страниците
• LastPass – мениджър на пароли. Дава възможност да имате различни пароли за всичко, като затруднява работата на хакерите, които искат да откраднат не само вашите пари, но и вашата личност

Ако това се окаже недостатъчно, има по-надеждни и по-екстремални варианти. А някой може да избере да живее в хижа в гората.

За хората, които не могат да се откажат от днешния си живот, най-добрата стъпка е отказът от удобствата на смартфона. Старите добри Alcatel и Nokia, с които може единствено да се звъни и да се пращат SMS-и, силно усложняват следенето, вземането и продажбата на потребителските данни.

Знам че всичко това звучи твърде екстремално. Разбира се, трябва, но само понякога, да погледнем компютърната карта, за да се оправим с навигацията. А музиката е добре да бъда записана на друго устройство, а не в смартфона. И Facebook няма да се обновява на всеки 3 минути.

Спомнете си, съвсем наскоро живеехме именно по този начин. И бяхме добре.

А днес, единственият въпрос, на който трябва да си отговорим е, какво ценим повече – нашето удобство или конфиденциалността.

Вие сте на ход.