НЗОК да остане за бедните, а всички останали хора да бъдат към частни здравни фондове. Това ни предлага моделът за здравно осигуряване, който днес ще представи министър Кирил Ананиев, коментира бившият подуправител на Здравната каса д-р Димитър Петров.

Той е скептичен, че предлаганата "презентация без разчети" ще заработи.

Ананиев е направил подобие на американския модел, който е "изключително неефективен и никъде в света не се следва за пример", посочи д-р Петров.

"В САЩ фактически има чисто застраховане и понеже от него са изпаднали между 50 и 80 млн. американци, които не могат да правят тези застраховки, след дълга борба Клинтън създаде два фонда - за пенсионери и за социално слаби, които им дават една минимална база", обясни бившият управител на НЗОК, който не е противник на демонополизацията ѝ - напротив, но не и по предлагания начин.

Проектът на нов български модел предвижда хората да избират къде да внасят 8-процентната си осигурителна вноска - в НЗОК или в частен фонд. От фондовете ще се изисква да наберат над 1 млн. клиенти, за да заработят.

Според д-р Петров има и друг проблем: парите:

"Ако намеренията са националната каса да остане за социално слаби, а всички останали да се застраховат от фондове, които са търговски дружества и ще генерират печалба, това си е американски модел, само че американският модел не работи с 4% от брутния вътрешен продукт, а със 17%. Застраховане с тези пари не може да се прави, тоест с тази осигуровка от 8%. Имайте предвид и че разходите на фондовете, в сравнение с Касата, са доста по-големи. Издръжката на Касата в момента е под 3% от общите разходи. Фондовете ще имат издръжка, печалба, гаранционни фондове. Щом се набират осигурени, това значи и разходи за брокери, за комисиони."

Той е скептичен, че моделът може да заработи, защото "гаранционният фонд само на един фонд за 3 месеца при 1 млн. души ще бъде около 200 милиона плюс разходите за лицензиране, офиси из цялата страна и т.н. И това е при положение, че набереш 1 милион души. В момента 1 милион души няма кой да набере в България, освен ако няма конкретен фонд и структура, която да му ги осигури, но както и да се замисля, няма такава. Има структури, които могат да осигурят 300-400 хил. души, но останалите ще трябва да си ги набират сами. Това е доста дълъг процес".

Вторият проблем е, че тези фондове ще работят по Закона за застраховането, а Касата - по Закона за здравното осигуряване, при положение че вършат уж една и съща услуга - задължително осигуряване или застраховане… Кой ще се навие да върши това нещо при тези условия, които според мен са неизпълними - попита д-р Петров.

Той не спести и учудването си от слабата подготовка от страна на Министерството на здравеопазването. "Учудвам се от тази упоритост в течение на 1 година. Виждаме една презентация, която няма никакви разчети. Такава презентация мога да седна и да напиша за 2 часа", каза той.

Д-р Петров посочи и какви са основните здравноосигурителни модели.

"Първият модел е условно казано френският - двустълбов, това е нашият модел, като се засили ролята на доброволните фондове. Тоест стои си пакетът и който иска, си доплаща кеш. Във Франция тази осигуровка е почти задължителна.

Вторият модел е не с една, а с много каси - германският. Ако разделим НЗОК на 28 каси, ще получим същия модел, защото в Германия касите наистина са много, но има един изравнителен фонд, който изравнява вноските по риск, по премии и т.н. Второ, те функционират на един и същи принцип. Тези каси не работят с цел печалба, най-вече браншови териториални.

Третият е холандският - там има застрахователи, но те вършат осигуряване, вкл. профилактични пакети. Те са дружества, но не генерират печалба от задължителния пакет. Към него предлагат обикновено допълнителни пакети на своите осигурени и печелят от тези допълнителни услуги.

В САЩ фактически има чисто застраховане и понеже от чистото застраховане са изпаднали между 50 и 80 млн. американци, които не могат да ги правят тези застраховки, след дълга борба Клинтън създаде два фонда, които са за пенсионери и социално слаби, които им дават една минимална база. Американският модел е изключително неефективен и никъде в света не се следва за пример.

Ако искаме нещо да направим, трябва да тръгнем или по френския, или по германския модел, защото там има частична демонополизация на това осигуряване. Тук може да се тръгне, както е в Германия, лица с високи доходи да придобиват право, ако искат, да минат на частна застраховка, като плащат една компенсаторна вноска в основния фонд, т.е. в Касата за това, че ако се наложи - ако им паднат доходите или се пенсионират - винаги могат да се върнат в него".

„Аз съм привърженик на демонополизацията, но да се направи така, както трябва - в интерес на обществото и при състояние на максимална сигурност, защото компрометира ли се тази идея, тя няма да се появи - изобщо да се мисли повече за нея“, заключи той.