„Пет деца от България изнасилиха жена в Мюлхайм“ – тази новина, която се върти от събота насам из германските медии, не само шокира, но и те кара да се чувстваш гузен и отговорен – от името на всички български граждани в Германия, пише DW

Какво се знае дотук

Какви са фактите? Пет момчета, две 12-годишни и три 14-годишни, завличат 18-годишна жена в горичка край детска площадка в германския град Мюлхайм, където групово я изнасилват. Малко след деянието предполагаемите извършители са задържани, а срещу един от 14-годишните е издадена заповед за арест поради опасност от рецидив – момчето вече на няколко пъти има прояви на сексуално насилие. Останалите деца са спрени от училище, защото родителите на съучениците им сериозно се тревожат. Според агенция ДПА, момчетата са български граждани, говорещи турски. По този повод агенцията припомня за друго групово изнасилване миналата година във Фелберт, след което бяха осъдени осем младежи с българско гражданство, официално посочени като „принадлежащи към турскоговорящото малцинство в България“.

За изнасилването в Мюлхайм все още не се знае достатъчно. В ход е разследване и всякакви прибързани заключения или обобщения биха били неуместни и дори противозаконни. Въпреки това всички, които познават структурата на българската миграция към Германия и към Европа като цяло, неизбежно си задават въпроса: какви точно са тези деца с българско гражданство? А оттук следват и още конфузни, дори потискащи въпроси. Например: нима всичките над 300 хиляди българи в Германия трябва да се идентифицират с предполагаемите извършители и да се чувстват виновни заради тях? И още: дали шокиращо крехката възраст на предполагаемите извършители няма нещо общо със ситуацията, в която навярно са отрасли в България? С бедността, в която живеят особено определени социо-етнически групи? С твърде ранната сексуализация, за която са виновни както средата, така и медиите? С насилието, което сякаш (поне виртуално) вече е норма, при това не само в българското общество?

Разбира се, изнасилвания стават навсякъде по света. И извършителите биват какви ли не: млади и стари, европейци, африканци, азиатци, американци. Така че нелепо би било да стигматизираш определена група, етнос или националност и да поставяш акцента не върху ужасното престъпление, а върху самоличността на извършителите. Въпреки това обаче на човек неизбежно му се свива сърцето, когато чуе „изнасилвачи, произхождащи от България“. И му се иска веднага да заговори за хилядите студенти, лекари, инженери, строители и какви ли не още, които – не само в Германия, но и другаде по света – живеят почтено, учат, работят и в общия случай помагат не само на себе си и на близките си, а и на родната си страна. Да не говорим, че много българи в Европа се срамуват не само от онези свои бедни сънародници, които живеят за сметка на социалните каси в Германия, в Австрия и в други по-богати държави от ЕС, но на моменти и от някои хора, които представят страната я в Европарламента, я от трибуната на авторитетни международни форуми.

Между другото: град Мюлхайм на река Рур е един от легендарните центрове на германския театър. Тъкмо там вече покойният български режисьор Димитър Гочев през 2012 година получи една от най-големите театрални награди в Германия.