Нарцисите са свикнали да губят. Отблъскващата им личност и непоносимо поведение ги карат да губят приятели, съпрузи, колеги, работни места и роднини.

В живота на нарциса винаги има място за загуба. Той може да е верен на съпруга/съпругата си, и да е модел за подражание в това отношение, но вероятно ще сменя работните си места често и ще абдикира от финансовите и социалните си задължения. А може да е брилянтен професионалист – учен, лекар, изпълнителен директор, актьор, пастор, политик, журналист – със стабилна кариера – но ще е истински провал в домакинството, три пъти развеждан, неверен, нестабилен, вечно търсещ следващата си жертва.

Нарцисът е наясно с риска да изгуби всичко ценно, но често е склонен да обвинява живота, съдбата, страната си, шефа си, близките... Или обяснява всичко с невъзможността на другите да понесат изключителния му талант, високия му интелект и редки способности. Загубата ми е резултат от дребнавостта, малодушието, завистта, злобата и невежеството на околните, убеден е нарцисът. Нещата щяха да завършат по същия начин, дори да бях реагирал различно, убеден е той.

С времето нарцисът развива защитен механизъм срещу неизбежната болка, връхлитаща го с всяка нова загуба и поражение. Става дебелокож, затваря се в черупката си, и предпочита да обитава само онази среда, която подхранва чувството му за величие и превъзходство. Остава безразличен и към най-мъчителните преживявания, с нечовешко, невъзмутимо спокойствие, емоционално откъснат, студен, недостъпен и неуязвим. Дълбоко в себе си той наистина на чувства нищо.

Нарцисът преминава през живота като туристи на екзотичен остров. Наблюдава хора и събития и собствените си преживявания като зрител, наблюдаващ филм, който на моменти е леко вълнуващ, а друг път подчертано скучен. Той никога не е напълно тук и отдаден изцяло. Нарцисът е страхливец, ужасен от собствената си същност, решен да брани измамата, в която живее. Той не чувства болка. Не чувства любов. Не чувства живот.

Източник: healthyplace.com