Само 26% от хората смятат, че правителството действа в рамките на закона, едва 22% са на мнение, че законите в страната са справедливи, 14% – че са ясни и разбираеми, и 8% – че законите се прилагат еднакво за всички. През 2018 г. се запазва много лоша общата оценка на гражданите за начина, по който правителството се справя с решаването на най-важните проблеми в страната.
Понижава се и доверието в почти всички изследвани институции, като най-рязък спад има в доверието в неправителствените организации (което се понижава с 11 на сто), във висшите училища – с 10%, в политическите партии, в Народното събрание и в правителството – с 6%, и дори доверието в ЕС - с 5%. През 2018 г. се наблюдава значително влошаване на обществената оценка за свободата и обективността на пресата и на телевизиите в сравнение с данните от изследванията през 2015 г. и 2016 г.
Това сочи анализ за обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2018 г. на Институт "Отворено общество" – София. Това е третото поредно изследване на института и се основава на данни от три национално представителни поручвания на общественото мнение, последното от които е осъществено през април 2018 г. Анкетата е проведена сред представителна извадка от 1174 души.
Кметът да не е ром, гей или турчин
Анализаторите отчитат още, че въпреки широко разпространеното убеждение, че правата на малцинствата в България са защитени, има трайно установени дискриминационни нагласи. В предстоящите през есента на 2019 г. местни избори при равни други условия 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход, 65% не биха гласували за кандидат, който е гей/лесбийка, 63% не биха пуснали бюлетина за български гражданин от турски произход, а почти половината (46%) не биха гласували за възрастен кандидат (над 65 години). 29% не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена, която е кандидат за кмет.
Недоверие към правителството
И през 2018 г. изследването установява, че има ясно разминаване между приоритетите в дневния ред на гражданите и на правителството: най-значителни групи от хората очакват решаване на проблемите с бедността, безработицата и корупцията, а точно по отношение на разрешаването на тези проблеми са най-разпространени негативните оценки за работата на правителството.
Преобладаващият брой от анкетираните (86%) смятат, че правителството не се справя с бедността; 85% – че не се справя с корупцията; значителни мнозинства са на мнение, че правителството не се справя и с другите проблеми като престъпността, некачественото образование и некачественото здравеопазване, а 75% смятат, че правителството не се справя с безработицата. Най-висока положителна оценка правителството получава за дейността си в образованието (според 21% от анкетираните правителството се справя с проблема с некачественото образование).
Девалвира доверието в институциите и ЕС
Делът на гражданите, които са склонни да се доверят на правителството, е 22% и точно толкова споделят, че имат доверие и в неправителствените организации. При отношението към правителството обаче категорично доминира недоверието – 67% от анкетираните заявяват, че нямат доверие на правителството, само 9% не могат да преценят, а 3% оставят въпроса без отговор. Докато при неправителствения сектор недоверието е 30%, но 33% от анкетираните съобщават, че не могат да преценят, и 16% оставят въпроса без отговор.
Доверието в ЕС остава трайно високо в сравнение с доверието в националните институции, но през 2018 г. то спада с около 5% спрямо данните за 2016 г. Според анализаторите някои вътрешнополитически дебати през годината, съпътствани от антиевропейска реторика, и това е повлило на обществените нагласи към ЕС. Най-яркият пример в това отношение беше свързан с политическите дебати около ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция), която в някои медии беше представена като заплаха за традиционните български ценности, се казва в доклада.
На този фон през 2018 г. президентът е единствената институция, при която има категорично повишаване на общественото доверие: доверието в него рязко се покачва (почти с 20% между 2016 г. и 2018 г.).
С връзки и пари до властта
Едно от възможните обяснения за ниското доверие на гражданите в националните институции е свързано с широко разпространените представи, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори, коментират анализаторите. Според почти 70% от анкетираните връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България.
Почти половината от хората посочват парите/богатството на кандидата като най-важен фактор за достъп до висша държавна длъжност, а всеки четвърти определя популярността/известността на кандидата като най-важен фактор. Едва 20% смятат, че образованието на кандидата е основна причина, за да бъде избран и да влезе във властта. А само под 15% от хората са на мнение, че опитът, знанията или уменията имат значение.
През 2018 г. мнозинството от хората (78%) нямат доверие на политическите партии в страната. Делът на тези, които им имат доверие, е само 10%. Едва 4% от анкетираните членуват в политически партии и това е най-ниското отбелязано ниво в изследванията досега, макар че никога не е било повече от 8% от анкетираните (2015 г.). Доминиращата представа за политическите партии е като за проекти, които биват управлявани еднолично от своите председатели и в които членовете на партиите имат слабо или почти никакво влияние върху процеса на вземане на решения.
Значително се увеличава делът на хората, които не виждат конкуренция между политическите партии: през 2015 г. делът на тези, които не мислят, че смяната на партиите в управлението води до промяна в държавната политика, е бил 54%, а през 2018 г. вече е 68%.
Върховенство на закона
Най-острите проблеми у нас са свързани трайно с върховенството на правото. През 2018 г. 56% заявяват, че нямат доверие в националните съдилища. 58% не са съгласни, че законите у нас са справедливи, а 67% не са съгласни, че законите са ясни и разбираеми за гражданите. Трима от четирима анкетирани (76%) не са съгласни с твърдението, че законите у нас се прилагат еднакво за всички.
Кризата с върховенството на правото в България засяга не само законодателната и съдебната, но и изпълнителната власт. Почти половината от анкетираните смятат, че правителството не действа в рамките на закона. Също половината от анкетираните не смятат, че съдилищата пречат на правителството да нарушава закона, т.е. не мислят, че съдилищата изпълняват своята основна конституционна функция.
За трите проведени изследвания след 2015 г. постепенно се увеличава делът на хората, които смятат, че ако им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат справедлив съдебен процес. Около половината от хората (51%) са на това мнение в сравнение с 42% през 2015 г. Едва 27% от анкетираните очакват да получат справедлив процес, ако им се наложи да стигнат до съд.
Медиите
През 2018 г. най-висок дял от анкетираните (68%) съобщават, че се информират основно от телевизията. Втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% казват, че се информират оттам. Само по около 2% се доверяват на радиото или на вестниците.
Анализаторите наблюдават значително влошаване на обществената оценка за свободата и обективността на пресата и на телевизиите в сравнение с данните от изследването през 2015 г. и 2016 г. Делът на анкетираните, които са съгласни с твърдението, че по принцип вестниците у нас са свободни да критикуват правителството, се понижава от 56% през 2015 г. до 41% през 2018 г., т.е. с 15%.
Обществената оценка за обективността на пресата в случай на престъпление по висшите етажи на властта е по-скоро негативна. През 2018 г. едва 21% от анкетираните са на мнение, че ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на убедените в обективността на вестниците спада с 11% между 2016 и 2018 г.
Най-голям дял от анкетираните (53% през 2018 г.) не смятат, че вестниците биха съобщили истината по случая, ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление.
Между 2015 и 2018 г. аналогичен ръст бележат и негативните оценки за обективността на телевизиите. През 2018 г. най-голям дял от анкетираните (50%) са на мнение, че ако висш държавен служител е замесен в престъпление, телевизиите у нас няма да съобщят истината по случая. Едва 25% от хората смятат, че телевизиите биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко в сравнение с резултатите от 2016 г.
Граждански права и демокрация
Анализите показват още, че демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа: най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление за страната. В същото време се отчита постепенно ерозиране в сравнение с резултатите от предишните изследвания и съгласните с това твърдение са намалени със 7%.
Значителен дял от анкетираните са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството. Не е маловажен делът на тези, които се страхуват, че през следващите 12 м. могат да станат жертва на полицейско насилие (15%) или на друг вид злоупотреба с права от страна на правоохранителните органи, отчитат анализаторите.
29% от хората съобщават, че през изминалата година са правили дарение за благотворителна кампания. Участието в акции, които изразяват определена политическа или гражданска позиция, е много слабо: 11% от анкетираните са участвали през изминалата година в подписването на петиции, 9% са работили като доброволци, едва 7% са отправяли предложения до администрацията, по около 6% са участвали съответно в протест или в акция за бойкот на определени стоки или услуги.
От една страна, намалява делът на гражданите, които остават пасивни, когато са изправени пред случаи на нарушения на правилата на обществения живот. Макар през 2006 г. всеки трети (или 36%) от анкетираните отговаря, че не прави нищо, щом някой нарушава правилата и му пречи, през 2018 г. делът на пасивните спада до 22%. Второто положително развитие е, отчитано от данните, е увеличение на дела на анкетираните, които гледат на институциите като на средство за разрешаване на своите проблеми: през 2018 г. най-значителен дял от хората (43%) съобщават, че ако някой нарушава правилата и им пречи, те подават оплакване в съответната институция. За сравнение през 2006 и 2007 г. този дял е бил 32–33%.
Между 2006 и 2018 г. значително се увеличава и делът на хората, които предприемат самостоятелни действия за отстраняване на нарушенията: през 2018 г. 38% от анкетираните съобщават, че когато някой нарушава правилата и им пречи, те говорят с нарушителя и искат да престане; с около 10% се увеличава и делът на тези, които казват, че когато е възможно, сами отстраняват пречката.
Няма оправия