Общо 2 милиона лева ще предостави държавата за редовни теренни археологически проучвания това лято.
Заседанието на специалната комисията по разпределяне на средствата, които се отпускат за целта от държавния бюджет чрез Министерството на културата, се състоя в сряда и археологическата колегия е в очакване до седмица на сайта на ведомството официално да се появи списъкът с одобрените за финансиране обекти, както и конкретните суми за всеки от тях. В редовия случай субсидията най-често възлиза на 17 000 – 25 000 лева за отделен обект.
За пръв път държавата заделя толкова много пари за археология. Миналото археологическо лято глобалната цифра беше 1,5 милиона лева за всички институции, чиито екипи провеждат разкопки, а година преди това – 1 милион. Ето и още по-красноречиво сравнение: „През 2015 г., когато влязох в Министерството на културата като заместник-министър, сумата беше 500 000 лева. Нарастването е благодарение на активната работа на експертите, които упорито настоявахме пред Министерски съвет, парламента и т. н., че трябва да бъдат увеличени средствата за археология. Ето го резултата“, коментира за „Монитор“ директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова.
Всички проекти, с които НИМ кандидатства за финансиране, с 2 изключения, са одобрени, но общата сума, за която МК ще сключи договор с НИМ, все още не е уточнена като цифра. По предварителни разценки средствата, които самият музей може да отдели от собствените си приходи за подкрепа на обектите, където неговите екипи копаят, ще са около 150 000 лева – колкото и миналата година, изчислила е доц. Петрунова. Основно изискване е те да отговарят на поне две условия – да са с национално значение и с впечатляващи движими находки.
които да стават част от фонда на музея, защото целта е експозицията му да се попълва с нови артефакти, обогатяващи разказа за някогашния живот и историята на българските земи.
Безспорно крепостта Калиакра, където миналия август след 15 години методична работа бе открито огромно татарско съкровище от 873 сребърни и 28 златни монети, 11 златни обеци, 2 пръстена, единия от които златен, 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато, 28 сребърни и бронзови копчета и др., и този сезон ще е приоритет на НИМ, изтъква доц. Петрунова, която е ръководител на екипа, проучващ обекта. Зам.-директорът на НИМ проф. Иван Христов извършва разкопки по най-южното ни Черноморие – крепостта Хрисосотира, част от която е в морето, но миналата година появи на бял свят 3 впечатляващи колективни находки от близо 100 бронзови и 10 златни монети. МК ще подкрепи финансово и проучването на античната и надградена през Средновековието крепост Букелон в местността Маточина до Свиленград, отразена подробно в средновековните източници като знаков паметник. Там действа екипът на д-р Мариела Инкова. Ще продължат приоритетно и разкопките на т. нар. Скрита могила край Поморие, започнати миналата година от младата археоложка Маргарита Попова. В изложбата с находки на НИМ в края на 2018-а цяла витрина бе посветена на артефакти, придобити от тази перспективна селищна могила – цели керамични съдове и т.н. По чисто технически причини МК е отказало финансиране за крепостта Калята при Якоруда, но НИМ ще предложи да подпомогне със свои средства екипа на д-р Инкова, за да довърши проучванията, започнали преди години там. В Боянската църква това лято няма да се работи: ще бъде отбелязана 40-годишнината от влизането на обекта в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО, предвижда се богата научна и културна програма, очаква се огромен поток от посетители и няма да е подходящо да се копае в двора.
„Държавната власт си свърши работата, предоставяйки тия 2 милиона. Аз апелирам общинските ръководства също да подкрепят археологията, културното наследство на собствените си територии – това е напълно в техните възможности“, призовава доц. Дони Петрунова, уточнявайки, че няма община, с която НИМ да има проблеми в това отношение.
Отлично работят с общините и екипите на проф. Николай Овчаров към Националния археологически институт с музей към БАН. Това лято община Търговище е отделила 35 000 лева за разработване на древния град Мисионис в региона. Към тях се прибавят и 10 000 лева от спонсори. 30 000 лева общински пари са предоставени за разкриване на добре запазените до 10 м руини на средновековния замък на хълма Чуката в Свищов. От 2 седмици екипите на българския Индиана Джоунс копаят там и вече са се натъкнали на интригуващи находки – антични и средновековни: римски, византийски, османски монети, красива рисувана керамика, метални апликации и др.
Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство. Община Свищов е готова да подпомага разкриването на укреплението и впоследствие неговата реставрация. „Така заедно с близкия римски град Нове и с прекрасната възрожденска част на Свищов ще бъде оформена програмата за развитие на културния туризъм в крайдунавския град“, отбелязва проф. Овчаров. А това означава повече работни места, повече постъпления от посетителите на такъв цялостен комплекс, по-добър живот.
Що се отнася до коронния обект на неговите дългогодишни усилия – родопския Перперикон, и тази година археологическият комплекс има осигурена целева субсидия от държавата в размер на 250 000 лева.
www.monitor.bg
