На голям фестивал с големи залози рядко се надига емоционална вълна с такава мощ, както това се случи при връчването на „Почетната палма“ на Ален Делон. Пълна зала, Президентът на фестивала, министърът на културата на Франция, дълги овации на крака и сълзи на благодарност в очите на един легендарен актьор на 83 години, с по младежки достолепна осанка и филмография с над 100 заглавия.
Отличието беше връчено от дъщеря му Анушка, която развълнувано призна, че се гордее истински не само с актьора, но и с баща си. Нарече го „боец“. А разплаканият Делон прие „Палмата“ „само като почит за кариерата си“ и изненадващо помоли публиката за прошка. Завладян от неудържима емоция, каза, че е играл 62 години и въпреки че му е трудно да си тръгне, ще си тръгне, но не и без да благодари. Каза, че си тръгва и от живота, което предизвика смут и спонтанни възгласи „не“. Неподправеното му вълнение подейства стряскащо и прозвуча едва ли не като предсмъртно сбогуване... Каза, че своята кариера дължи на публиката и на никой друг, че звездите се правят от публиката.
Почетната „Палма“ се дава на артисти с несъмнен принос и заслуги. С този жест на върховно уважение фестивалът потвърждава волята си да гледа както напред за нови таланти, така и назад към онези, които са вградени в историята на киното. В случая с Делон организаторите имаха да преодоляват и създалата се скандална ситуация с американската петиция против Делон, обвинен от някоя си госпожа Маргерита Б., че е „ расист, хомофоб и женомразец“ и подкрепя крайно десните. Петицията, събрала към 20 000 подписа, обаче не можа да помрачи нито събитието, нито да хвърли сянка върху направеното от Делон, защото то е безспорно. Припомни ни го 11-минутният монтажен филм, направен с участието на артистичния директор Фремо, в който клипово премина филмовата слава на Делон, работил с едни от най-големите режисьори на своето време. За секунди проблеснаха кадри, познати не само от филмотечните прожекции: „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“ на Висконти, „Борсалино“, „За кожата на едно ченге“, „Двама мъже в града“, „Смъртта на един негодник“, „Котките“, „Самураят“, „Затъмнението“ на Антониони, „Господин Клайн“ на Лоузи и още и още ... Фремо сподели, че докато са правили филма, в един момент са се стреснали - навсякъде Делон изглеждал прекалено красив, но какво можело да направят...
Заразен от атмосферата в залата, Фремо обобщи приповдигнатото настроение с думите „ние ви обичаме“. И повтори това, което е казвал и преди, винаги, когато върху фестивала е упражняван някакъв политически натиск: „Фестивалът винаги е на страната на артиста!“. Преди в интервю се беше пошегувал, че когато фестивалът дава „Почетна палма“ на един актьор, той не го предлага за Нобелов лауреат за мир... Кан последователно и твърдо отстоява свободата на изразяване, въпреки че „нетолерантността се завръща“.елон може и да е противоречива фигура в живота, но не се страхува от това да не бъде харесван, да бъде сам. Видяхме, че не се страхува и от сълзите си и от равносметката, и от покаянието, защото публиката е с него, помни го и го обича. „Аз съм същия и в живота, и в киното“ - беше казал някъде.
