Както при всяко изпълнение и допълнение на съществуващите законови норми, така и при приемането на нов закон се цели привеждането на законодателството в съответствие с нарасналите или променилите се изисквания на обществото.
Имам предвид новината за „замразения” проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г., както и последните поправки в Закона за закрила на детето, които според инициаторите им било редно да бъдат приведени в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Проект, който обяснимо предизвика тревога сред маса родители в страната ни и накара част от тях да излязат на протест в над 20 града у нас преди три дни. В София недоволните се събраха пред сградата на Mинистерски съвет.
Общо седем бяха исканията на участниците в митингите. Те настояваха за отхвърляне на стратегията, участие на гражданите и родителите в написването на нов подобен документ, оставки в Aгенцията за защита на детето, прехвърляне на телефона за подаване на сигнали от деца за тормоз „в ръцете на държавата“, излизане на България от Норвежкия финансов механизъм и финансиране на бедни семейства, възпрепятствани да отглеждат нормално децата си, наравно с приемните семейства – едно изключително важно и сериозно искане на фона на мизерните заплати, които маса българи към момента получават.
Сред исканията на протестиращите беше и връщането на вече отнети от социалните служби, незаконно според тях, деца.
В подкрепа на родителите на площада излязоха и представители на Българската православна църква, Главното мюфтийство в България, десетки родителски организации, както и над 50 членове на групата „Не на Стратегията за детето 2019 - 2030“.
Безспорно при всяка една корекция, нововъведение или проект свещен дълг на всеки, който твори подобни принципи, максими и постановления, е да бди както над Буквата, така и над Духа на закона така, че те да бъдат насочени преди всичко към съхраняване и защита интересите на детето. Но дали това е така?
Струва ми се, че не само на пръв поглед, но и при по-внимателен прочит, в проекта на Национална стратегия за детето 2019-2030 г., в това число и в Закона за защита на детето, има, най-малкото, несъответстващи с традициите, морала и добрите нрави на българина предложения. Например, меко казано, неприемливо ми се струва дете на 4-5 години да бъде просвещавано сексуално или пък да се поощрява самостоятелната му сексуална ориентация...!?!
Несъвършенствата и недомислиците на някои текстове на този проектозакон дори биха довели до кощунствена ситуация – невинни родители да бъдат изправени пред съда от собствените си деца!
Плашещо звучи и неоправданото разширяване на правомощията на социалните служби. Недопустимо е чиновниците от социалното или от което и да е ведомство да имат правата, които им дават възможност да отнемат насилствено детето от опеката на родителите му.
Абсурден е подобен акт, както абсурдно е и предаването на детето за осиновяване или на приемни родители да се извършва без наличието на съдебно решение! Подобно действие би накърнило не само родителските и човешките права на майката и бащата, но и интересите и бъдещето на самото дете.
Съвсем немаловажно е, че така формулиран проектът, ако бъде приет, ще се превърне в (без)закон(ие), създаващ(о) възможности за корупция, изнудване, търговия с деца, клевети и безпрецедентно разпореждане с със съдбата на цели български семейства!
Утеха все пак има. Или може би така ни се ще. Ако наистина протестът е заблуда и родителите са подведени от „фалшиви новини“, както се твърди от Министерството на труда и социалната политика, въпросът е на кого му е притрябвало да рови в пепелта и да разпалва огъня на родителския страх?
Въпреки всичко ние трябва да знаем и да бъдем информирани! Въпреки уверението на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, че „работата по проекта на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. е спряна“, не го подминавайте с лека ръка, прочетете го и свободно изразете мнението си. Касае се за нашето и на децата ни бъдеще!
