По протежението на Черната река в Северна Каролина мирно и тихо хилядолетия растат блатни кипариси. Наскоро учени откриха дървета на над 2 000 години, включително едно, чиято възраст се изчислява на 2 624 години.
Това го прави петото най-старо познато ни дърво в света.
За друго близко разположено дърво било открито, че е на 2 088 години, учени вярват, че и други кипариси в блатото Три сестри ще се окажат на подобна възраст.
Възможно е да има и по-стари дървета – на дори 3 000 години.
От десетилетия се знае, че част от дърветата в региона са древни. През 80-те учени открили дървета на възраст до 1 700 години. Това накарало природозащитната организация Nature Conservancy в Северна Каролина да купи 16 000 акра земя, за да гарантира опазването на величествените растения.
С помощта на метод, известен като инкрементален сондаж, който не уврежда по никакъв начин дърветата, учените взели проби от сърцевината, което им позволило да преброят пръстените.
Изненадващо се оказало, че дървото BLK227 е на поне 2 624 години. Това означава, че е било млада фиданка през 605 година пр.не.е – период предхождащ Римската империя с векове, в който Навуходоносор II се възкачил на престола във Вавилон.
За друго дърво – BLK232 било пресметнато, че е на 2 088 години и че датира от 70 година пр.не.е – приблизително годината на раждане на Клеопатра.
Наличието на толкова много древни дървета по поречието на реката се смята за странно. Блатистите кипариси са изключително ценни, заради дървесината си и са подложени на масова сеч. До днес са оцелели по-малко от 1% от оригиналните кипарисови гори.
Тези дървета са забележителни не само заради възрастта си. Пръстените на блатните кипариси служат като ценен архив за валежите през годините.
Пръстените на BLK227 и BLK232 съдържат ценна информация за климата в продължение на две хилядолетия и половина – сушите и наводненията датират от времето на неовавилонската империя.
Най-голям интерес предизвикала тежка суша, започнала през 1587 и продължила 2 години, съвпадайки с първите опити за заселване на Роаноук, Северна Каролина, вероятно хвърляйки светлина върху това защо заселниците от колонията Роаноук са изчезнали някъде между 1587 и 1590 година.
Екипът проучил едва 110 дървета от общо десетки хиляди, затова не изключва вероятността в блатото да има още по-стари екземпляри. Част от тях може да са кухи и датирането им да се окаже невъзможно.
Това прави опазването им още по-важна задача, при това не само от сеч, а и от други по-опосредствени заплахи – замърсяване, климатични промени, покачващото се морско равнище.
Източник: sciencealert.com
