15-ата годишнина от голямото разширяване на ЕС със страни от бившия социалистически блок е сред тематичните акценти на вестниците в четвъртък.
"Страните ни доказаха, че могат да бъдат "кормилото на Европейския съюз", заяви премиерът Бойко Борисов по време на пленарната сесия "Заедно за Европа" във Варшава по повод 15-годишнината от началото на голямото разширяване на Европейския съюз. Държавните и правителствени ръководители на страните членки, приети след 2004 година в Европейския съюз, провеждат среща на високо равнище във Варшава, инициирана от министър-председателя на Полша Матеуш Моравецки. Пред участниците в Полша българският премиер подчерта, че страната ни ще продължи да работи прозрачно и отговорно за бъдещето на европейските граждани и за осъществяването на общите политики на ЕС - икономически растеж, социално сближаване и перспектива за младите хора, сигурност и стабилност, развитие на цифровата икономика. "Ключовата дума и днес е "сигурност". Без сигурност и стабилност европейските ценности са трудно защитими", подчерта в изказването си българският министър-председател. Борисов заяви, че страната ни изпълнява отлично задачата по опазването на европейската граница и счита за особено важно укрепването на контрола по всички граници на общоевропейско ниво. Премиерът Бойко Борисов изтъкна още, че България ще продължава да отстоява категоричната си позиция за солидарно разпределение на тежестта и допълни, че никоя държава членка не трябва да бъде оставена сама да се справя с предизвикателствата на миграцията. "Шенген е едно постижение, което трябва да съхраним. Бъдещето му трябва да бъде символ на обединена и единна Европа", заяви още пред участниците Бойко Борисов. Българският премиер подчерта, че пълноправното членство в Шенгенското пространство си остава ключов приоритет за страната ни. По време на сесията във Варшава министър-председателят Бойко Борисов беше категоричен, че Европа няма да бъде завършен проект, ако страните от Западните Балкани не бъдат приобщени към ЕС. "Всяка от нашите държави даде своя принос. България вложи цялата си енергия, за да постигне напредък в тази област по време на ротационното си председателство на Съвета на ЕС. Удовлетворени сме и от факта, че настоящото Румънско председателство и бъдещото на Хърватия ще продължат осъществяването на този приоритет", посочи премиерът Бойко Борисов пред лидерите в Полша. Българският министър-председател изтъкна и необходимостта от запазването на кохезионната и общата селскостопанска политика, включително осигуряване на адекватното им финансиране от бюджета на ЕС. Бойко Борисов посочи и нуждата от изграждането на Цифровия пазар и развитието на иновациите и високите технологии. Според него те ще допринесат за по-високата конкурентоспособност на ЕС. Пред участниците в сесията премиерът Борисов подчерта и стратегическото значение на Енергийния съюз, включително ускоряването на работата по регионалните енергийни проекти и междусистемните връзки. "България категорично остава на позиция, че консенсусът е задължителен при вземане на решения в областите от взаимен интерес на всички държави членки от Общността", завърши речта си българският министър-председател." - в. "Стандарт".
"Страните ни доказаха, че могат да бъдат "кормилото на Европейския съюз". Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на пленарната сесия "Заедно за Европа" във Варшава. То е по инициатива на министър-председателя на Полша Матеуш Моравецки във връзка с 15-тата годишнина от присъединяването на страната към ЕС. Останалите участници във форума са представители на присъединилите се през 2004 г. Естония, Латвия, Литва, .Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Кипър, Малта, на Румъния, влязла в ЕС едновременно с България, и Хърватия, приета през 2013 г. В словото си, Борисов се е обявил за запазване на зоната "Шенген" и включването на България в нея, за солидарно разпределение на тежестта при охраната на общата европейска граница, както и за разширяване на съюза към Западните Балкани... Срещата се проведе в Кралския замък във Варшава... Борисов е заявил, че България изпълнява отлично задачата по опазването на европейската граница и счита за особено важно укрепването на контрола по всички граници на общоевропейско ниво. Той е добавил, че България ще продължава да настоява за солидарно разпределение на тежестта и че никоя държава-членка не трябва да бъде оставена сама да се справя с предизвикателствата на миграцията... Европа няма да бъде завършен проект, ако страните от Западните Балкани не бъдат приобщени към ЕС, е казал българският премиер. "Всяка от нашите държави даде своя принос. България вложи цялата си енергия, за да постигне напредък в тази област по време на ротационното си председателство на Съвета на ЕС. Удовлетворени сме и от факта, че настоящото Румънско председателство и бъдещото на Хърватия ще продължат осъществяването на този приоритет", са думите му, цитирани от правителствената пресслужба. Българският министър-председател е изтъкнал и необходимостта от запазването на кохезионната и общата селскостопанска политика, включително осигуряване на адекватното им финансиране от бюджета на ЕС. Споменал е и нуждата от изграждането на цифровия пазар и развитието на иновациите и високите технологии, които са в ресора на българския еврокомисар Мария Габриел. Пред участниците в сесията премиерът Борисов подчертал и стратегическото значение на Енергийния съюз, включително ускоряването на работата по регионалните енергийни проекти и междусистемните връзки. "България категорично остава на позиция, че консенсусът е задължителен при вземане на решения в областите от взаимен интерес на всички държави-членки от Общността", е завършил речта си българският министър-председател." - в. "Дневник".
143-ата годишнина от Априлското въстание също е сред актуалните теми.
"През паметната 1876-та априлци издигнаха грамада от черепи и кости и накараха целокупна Европа да настръхне от воплите на невинните. Тътенът на въстанието отекна далеч зад границата на Отечеството, за да покаже на света, че "народът български не иска и не може да живее повече под робство, че ще се бори, въоръжен с оръдия от черешови стволове, стари пушки и мокър барут, с жажда, по-силна от огън, по-тежка от присъда, по-страшна от клетва. Това каза председателят на парламента Цвета Караянчева на тържествената заря-проверка по случай 143-ата годишнина от Априлското въстание в Панагюрище. "143 години ни разделят от онзи повратен исторически момент, в който от Копривщица пренасят в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков. Църковните камбани възвестяват началото на Априлското въстание, а комитетските люде вкупом запяват бунтовната песен", посочи тя... "Днес този небивал революционен подем изглежда равен на самоубийство, безплодна саможертва на хора, обрекли себе си на мъченическа смърт и паднали в кървава жътва без да дирят отплата. Без да дочакат признание приживе, без почести, опело и епитафи на надгробните си камъни..." - в. "Труд".
"Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва в Панагюрище в тържественото честване на 143-ата годишнина от Априлското въстание. Тя присъства на зарята-проверка по случай паметната дата, прие строя и поздрави почетните роти на Българската армия, съобщиха от правителствената информационна служба. 143 години ни разделят от онзи повратен исторически момент, в който от Копривщица пренасят в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков и църковните камбани възвестяват началото на Априлското въстание - апогеят на епичната национална съпротива срещу петвековното османско потисничество, заяви в словото си Цвета Караянчева... Тътенът на въстанието отекна далеч зад границите на Отечеството, за да покаже на света, че "народът български не може веч да търпи и е дръзнал да събаря империя", въоръжен с оръдия от черешови стволове, стари пушки и мокър барут, но воден от изконната човешка жажда за свобода, жажда, по-силна от огън, по-тежка от присъда, по-страшна от клетва, подчерта Цвета Караянчева. Тя допълни, че като масло на огън кипва всенародното въодушевление и орачи, еснафи, даскали, попове, лихвари изоставят нивите, дюкяните, чифлиците, училищата, църквите. Днес този небивал революционен подем изглежда равен на самоубийство, безплодна саможертва на хора, обрекли себе си на мъченическа смърт и паднали в кървава жътва без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело и епитафии на гроба, пълководци без пагони, добави още председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева отбеляза, че днес се молим за упокой на онези, които първи прозряха, че свободата не е химера, че сме достойни за нея. Защото и свободата, и робството, са вътре в нас, носим ги като белег от нож, за да ни спомнят какви сме били, чии потомци сме и какво е потребно да завещаем на идните поколения. Тя подчерта, че не от месии се нуждаем днес, а от водачи, не от чуждопоклонници и хулители, а от предани родолюбци. И призова да помним заръката на Апостола "Да струваме добро на ближния си и да се борим за чисто и свято бъдеще"..." - в. "24 часа".
"В Копривщица тържествено се отбелязва 143-та година от Априлската епопея. Гости на честванията са председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърът на туризма Николина Ангелкова, висши военни, духовници и кметове на възрожденски общини.
В тържественото си слово председателят на парламента припомни, че само "преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция - един от най-прогресивните документи за Европа на времето си". Учредителното събрание, сложило началото на Третата българска държава, започва дейността си едва три години след днешните събития, които се разиграват тук, в Копривщица, на 20 април 1876 г., на Калъчевия мост. Само три кратки години делят Кървавото писмо на Каблешков от разгорещените политически дебати, които се случват през 1879 г. във Велико Търново, добави Караянчева. Тя отбеляза, че "много често, когато подреждаме емоционално най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на романтични, вдъхновени, обречени да останат завинаги млади герои. А за събитията три години по-късно във Велико Търново - като за държавнически подвиг на улегнали мъдреци". Всъщност, много от първите ни народни избраници са били активни участници в борбите за Освобождението на България. И всички те - Строителите на съвременна България, са носели в сърцата си пресния спомен от Априлското въстание, гордостта от този полет на българския дух и горестта от кървавото поражение. И преклонението пред събитията, започнали тук, на Калъчевия мост, преди 143 години, безспорно им е помагало, когато е трябвало да превъзмогват идейните си противоречия и личната си горделивост в името на гигантската цел. А тази цел е била ни повече - ни по-малко, да сложат новоосвободената ни държава на картата на Европа, посочи Цвета Караянчева. Априлското въстание е нашият щит срещу хулител, който си позволи да каже, че ние, българите, сме получили свободата си даром. Копривщица е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че не сме били дозрели да вземем съдбата си в собствени ръце. Незрелите народи не изграждат места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достойнството и културата се срещат, за да градят цивилизация, подчерта Цвета Караянчева..." - в. "Стандарт".
Вестниците информират и за закононарушения, извършени от българи в чужбина.
"17-годишна българска ученичка бе хваната "в крачка", докато дълбаела инициалите си върху стена на Колизеума в Рим. Момичето било на екскурзия във Вечния град, заедно със свои учители и съученици. Не успяла да довърши творението си заради бързата намеса на служителите на реда и карабинерите, които я задържали в близкия участък. Освобоена е, след като срещу нея е задействана процедура на италианската прокуратура за утежнено нанасяне на щета. Наказанието за такова провинение е присъда от половин до 3 години и глоба до 20 000 евро.
Такава плати и прочулият се със същото дело преди 4 години футболист Благой Георгиев. Италианската публика научи името му не заради футболните му изяви, а защото дълба името си по Колизеума, за което му бе наложена максимална глоба.
Римският Пантеон и Колизеумът са най-честите мишени на вандалите. Хвърлянето във водите на фонтана "Ди Треви" пък е предпочитано за видео изяви на разсъбличащи се или пияни туристи." - в. "Стандарт".
"В Хонконг задържаха контейнер от България с 20 тона контрабанден тютюн Хонконгските митници са заловили около 20 тона тютюн за наргиле, за който се смята, че е контрабанден, открит в контейнер, пристигнал от България, съобщи в. "Саут Чайна морнинг пост", съобщи БНР. Пазарната цена на тютюна възлиза на 1,65 млн. долара. В документите на контейнера било посочено, че съдържа стоки от всекидневна необходимост, но при извършена в понеделник проверка митническите служители открили в него тютюна." - в. "Сега".
