Каква изненада: Амазон използва езиковия си асистент Алекса, за да си пъха носа в чуждите работи. Скандалът показва, че вървим към общество, в което личното пространство ще бъде само спомен от миналото, пише Мартин Муно.

Ако попитате гласовия асистент на Амазон "Ти шпионин ли си?", Алекса ще Ви отговори: "Не. Защитата на твоите лични данни е много важна за мен."

Колко важна разбрахме тези дни, след като стана известно, че сътрудници на Амазон подслушват всеки ден хиляди разговори на клиенти, без потребителите да подозират за това. Самият концерн потвърди това.

"Става дума за подобряване на обслужването на клиентите", оправдават се от американската фирма. Този отговор обаче ни казва още нещо - че за Амазон "обслужването на клиентите" е по-важно от защитата на тяхната лична сфера. Защото се подслушват не само "официални" запитвания, т.е. такива, които започват с лично обръщение към езиковия асистент, наречен Алекса. От доклад на финансовата компания Блумбърг по темата става ясно, че се подслушва безразборно - от фалшиво припяване под душа, през детски викове за помощ, до предполагаеми случаи на сексуално насилие...

Два скандала едновременно

Тоест, Амазон няма чувство за вина, че с подобни акции нарушава гарантираната от Конституцията на Германия тайна на разговорите или формулираното от Конституционния съд изрично право на информационно самоопределение. Основните права безскрупулно биват жертвани пред олтара на "обслужването на клиентите". Това е едната страна на скандала.

Другата засяга реакциите: само малцина изглежда смятат това за скандално и безпомощно вдигат рамене. Изглежда удобството, комуникацията в интернет да се води и устно, а не само писмено, натежава повече от страха личните или интимни разговори да станат достояние на обществеността.

От години границата между личното и публичното постоянно се размива. Бавно, но сигурно вървим към едно общество, в което личната сфера ще бъде минало. В профилите ни в различните социални мрежи разкриваме свои лични, интимни неща - напълно доброволно. И когато предоставените от самите нас лични данни бъдат интелигентно свързани помежду си в мрежата, в нея изведнъж лъсват неща, които бихме искали да запазим за себе си. Не е лошо да си припомним как от аналитичната компания "Кеймбридж Аналитика" успяха от постинги във Фейсбук да съставят детайлирани лични профили на потребители.

Оруелски прийоми

Китай е пример за това, как ограничаването на личната сфера, едновременно с използването на Big Data (масивен обем от данни), може да доведе до тотално наблюдение. Там е въведена една "социална кредитна система", която позволява на властимащите по точкова система да оценяват кой е добър и кой лош гражданин. А лошите граждани да бъдат наказвани: който преминава на червен светофар или говори срещу Комунистическата партия може да се окаже със забрана да ползва определени транспортни средства или да изпраща децата си в определени училища.

Трудно е да повярваме, че тези Оруелски прийоми могат да стигнат и до Европа. И все пак се налага да бъдем по-предпазливи със собствените си лични данни. Защото, както разбрахме от Алекса, не знаем кой ни подслушва. Знаем само, че тя лъже безподобно, когато с най-нежен женски глас ни уверява, че защитата на нашите лични данни било нещо много важно за нея.