С красив широк полет, нетипични за Родопите птици кръжат тези дни над Смолян-основно в района на Стадиона и сградите на административния център на града. Всички се питат какво правят тези волни морски пернати чак в Родопите, дали са чайки или гларуси, за кратко ли навестяват планината или ще се задържат тук, пък може и да се заселят. Дали пък това не е знак, че климътът в планината не се доближава вече до този в Средиземноморието?
Действително е странно присъствието им на близо 500 км от Черноморието в родопския регион, а сред смолянчани има и догадки, че може да са дошли от Гърция, което е значително по-близо.
Поради липса на специалисти орнитолози в града ни, потърсих информация за странните гости в интернет източници, където попаднах на любопитен материал от специалист. Има ли разлика между гларус и чайка, и какво може да правят далеч извън обичайните им територии край черноморския бряг, отговор намерих в сайта posredniknews.com, в който колегите от Плевен разговарят с доц. д-р Иван Райчев, биолог-еколог, ръководител на отдел „Природа“ в Регионалния исторически музей в града.
Повод за интервюто с него е именно заселването през 2011г на двойка гларуси, които свиват гнездо на покрива на жилищен блок, сдобиват се с малки, започват да се множат и остават в града.
Доц. Райчев обяснява, че гларусът е един от 16-те вида чайки известен в България, като по Черноморието се среща основно Средиземноморска белоглава чайка, но тя вече се появява и в други райони на страната, защото с размаха си от близо 80см на крилете тя може да измине до 300 км в търсене на храна. Тоест гларусът е вид чайка, при това агресивна, хищна и неподлежаща на опитомяване, твърди експертът, който дори нарича птицата „летящите кучета на големия град“. Видът е експанзивен и непрекъснато търси нови територии, които безцеремонно завзема, „изтребва“ гълъбите, изяждайки яйцата и малките им. Затова, там където се появят гларуси, популацията на гълъби силно намалява, обяснява още ученият.
Видът вече се разпространява и във вътрешността на страната и явно първите екземпляри стигат вече до Родопите. Защото критериите за гларуса, за да се засели някъде са високи сгради, за да си свие гнездо и удобството за намиране на храна-боклуци, разпилени контейнери, дори плъхове. Те са и нахални, лакоми, и не се свенят да задигнат луканката от терасата, закуската оставена на пейката или дори баничката от ръцете ви. Неслучайно един тип мъже по морето носят нарицателното „гларуси“.
А дали пернатите гости на града ни ще останат за повече и ще се заселят тук, предстои да видим. Храна има достатъчно-и гълъби и плъхове, и къде на шега, къде не- пазете си суждуците от „летящите кучета“.
Щиляна Чакърова
