Световно известната Теракотена армия в Сиан е редица от реалистични керамични фигури в естествен размер, които представляват войни, подредени в три големи изкопа в мавзолея на Цин Шъхуан (259-210г. пр. н. е.), първият император на обединен Китай.
Ново изследване, публикувано в списанието Scientific Reports, разкрива, че причината за добре запазеното състояние на оръжията на войните, по-скоро се дължи на химичния състав и характеристики на околната почва, отколкото на покритието и от хром (което се е считало за първата форма на антикорозионна технология), съобщават Sci news.
До момента при разкопки са открити повече от две хиляди теракотени войни и се смята, че има още няколко хиляди, които остават погребани. Войните са снабдени с напълно функционални оръжия, направени най-вече от бронз, досега са открити десетки копия, пики, куки, мечове, арбалети и около 40 000 върхове. Оръжията са запазени забележително добре като цяло, като много от тях все още имат лъскави, почти незасеганти от времето повърхности и остри остриета.
От първите разкопки на Теракотената армия пред 70-те години на 20 век, археолозите предполагат, че чудесно съхраненото състояние на бронзовите оръжия трябва да е резултат от уникален метод за предпазване от корозия на металите, разработен от майсторите на оръжия на Цин.
Следите от хром, открити по повърхността на бронзовите оръжия навеждат учените към мисълта, че занаятчиите са разработили технология, предшестваща галванизацията с хром, техника, патентована в началото на 20 век и все още използвана днес.
"Някои от бронзовите оръжия, специално мечове, пики и алебарди, имат лъскави, почти недокоснати повърхности и остри остриета след като са били погребани за 2 000 години с Теракотената Армия," разказва д-р Сиуджън Ли (Xiuzhen Li), изследовател от Института по археология в Юнивърсити Колидж в Лондон и Музея - мавзолей Цин Шъхуан в Китай. "Едната от хипотезите беше, че ковачите на оръжия са използвали някакъв вид технология срещу ръжда, заради хрома, открит по повърхността на оръжията. Въпреки това, запазеността им продължава да озадачава учените в продължение на повече от четиридесет години."
Сега д-р Ли и сътрудниците му откриват, че хромът, открит върху бронзовите повърхности е просто замърсяване от лака, положен върху съседните обекти, а не резултат от древна технология.
Те предполагат и че отлично запазеното състояние на бронзовите оръжия може да е било подпомогнато от леко алкалното pH, малкият размер на частиците и ниското съдържание на органична материя в заобикалящата почва.
"Високото съдържание на калай в бронза, техниката на закаляване и специфичната природа на местната почва могат донякъде да обяснят забележителната запазеност, но все пак е възможно династията Цин да е развила мистериозен технологичен процес, който си заслужава да бъде по-подробно изследван," смята д-р Ли.
Анализирайки стотици артефакти, екипът открива, че много от най-добре запазените бронзови оръжия не съдържат хром на повърността си. За да се изследват причините за отличното запазване на тяхното състояние, екипът пресъздава условията, в които са били оръжията, като поставя бронзови реплики в камера, която симулира околната среда.
Репликите, покрити с почва от Сиан остават почти непроменени след четири месеца екстремни температури и влажност, за разлика от сериозната корозия, появила се върху тези, покрити с британска почва за сравнение.
"Удивително е колко много важни детайли могат да бъдат възстановени чрез доказателствата от естествените материали и комплексните изкуствени сплави, открити в мавзолейния комплекс - бронз, глина, дърво, лак и пигменти и още много други", смята професор Андрю Биван (Andrew Bevan), също от Института по археология в Юнивърсити Колидж. "Тези материали дават допълнителни насоки в голямата история на занаятчийските техники в зората на първата Китайска империя."
