Експерти разкриват, че облаците са намалили затоплянето, предизвикано от изменението на климата. Ново проучване показва, че облаците променят затоплянето вследствие причинените от човека климатични промени в някои части на света.

Екипът учени включва изследователска група за годишните кръгове на дърветата от Университета в Суонзи, изследователи от Швеция, Финландия и Норвегия. Те анализирали информацията в годишните кръгове на древните борови дървета от Северна Скандинавия. Така разкриват, че облаците са намалили въздействието на естествените колебания на топлината в миналото и го правят отново сега, като смекчават затоплянето, причинено от антропогенното изменение на климата.

Въпреки че Северна Скандинавия би трябвало да бъде силно засегната от глобалното затопляне, в районът е регистрирано малко летно затопляне през последните десетилетия. Това е в рязък контраст с тенденцията на затопляне в Северното полукълбо, която е силно свързана с нарастващите емисии на парникови газове. Според проучването, температурните промени са придружени от увеличаване на облачността в северната част на Скандинавия, което от своя страна намалява въздействието на затоплянето.

Мери Гаген, професор по география в Университета в Суонзи, каза: "Повърхностното затопляне, причинено от нарастващите парникови газове, се променя от много сложни обратни връзки - едно нещо се променя в отговор на друго, което означава, че има големи географски разлики в температурата на определено място в определено време, когато се повишава средната глобална температура. Една от най-важните и най-слабо разбрани климатични обратни връзки е връзката между температурата и облаците. Може да мислим, че просто когато е хладно, е облачно и когато то е топло - слънчево, но това не винаги е така."

Изследователският екип анализира записите на дървенисните кръгове, за да разбере какви са били летните температури в миналото и колко е било облачно. Използвайки събраните данни, екипът прави нова реконструкция на лятното облачно покритие за Северна Скандинавия и го сравнява със съществуващите температурни реконструкции, за да установи връзката между температурата и облачната покривка.

Професор Мери Гаген казва: "Повечето хора знаят, че ширината на дървесния кръг може да ни каже каква е била температурата през лятото, когато той нарасва, но също така можем да измерим други неща в дървесните кръгове, като изотопите на въглерода и водата. [...] Kоличеството на различните изотопи на въглерода в дървото ни показва колко облачно е било през лятото, когато дървесният кръг се е образувал. като комбинираме дебелината на годишния кръг с данните за изотопите на въглерода, имаме запис на летните температури и лятно облачно покритие в миналото. През последните десетилетия летните температури в Скандинавия са се увеличили с по-малко от средните стойности в световен мащаб. Оказва се, че е същото, ако се върнем във времето."

"Открихме, че в кратки срокове, увеличената облачност води до по-ниски температури и обратното в миналото. Въпреки това, в по-дълги времеви интервали - десетилетия до векове - открихме, че в по-топлите времена, като средновековието, в тази част на света е имало по-голямо облачно покритие, което намалявало локалните температури, а обратното - в хладни периоди като Малката ледникова епоха.

Тези открития са важни, тъй като помагат да се обясни връзката между облачността и температурата, което е една от основните несигурни компоненти при моделирането на бъдещия климат. Предвиждаме, че с увеличаването на глобалната температура, затоплянето ще се забави в Северна Скандинавия чрез увеличаване на облачната покривка. Следващата стъпка е да се разбере дали същото важи и за други части на света", обяснява авторът професор Дани Маккаррол.

Професор Мери Гаген добавя: "Един от основните източници на несигурност относно бъдещото изменение на климата е начинът, по който облаците ще реагират на затоплянето, облачната покривка има наистина голямо влияние върху температурата на повърхността на Земята."

"Облаците ще бъдат от критично значение при затоплянето на климата. На някои места, като Скандинавия, се оказва, че летният климат се променя по-леко със затоплянето на планетата, на други места  е вероятно затоплянето да бъде засилено от намаляване в облачността, която ще направи повърхността на Земята още по-топла. Това, което е наистина тревожно е, че климатичните модели показват, че ако емисиите на парникови газове бъдат оставени да продължат, докато не се удвои или дори утрои предпромишленото количество въглероден диоксид в атмосферата, тогава едни от най-важните облаци за охлаждането на нашата планета - големите струпвания океански облаци, които отразяват много слънчева светлина обратно в космоса, може да спрат да се оформят напълно и това наистина ще ускори затоплянето."

Изследването, което проследява летните температурни промени през последните 1000 години, е публикувано в Geophysical Research Letters.