Разговор с д-р Юлиян Петров,председател на Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”

-Д-р Петров,Вие сте в Кърджали за съвещание с председателите на синдикални организации. Една от темите, която ги вълнува е работата с деца от малцинствените общности. Каква е политиката на Синдикат „Образование” към новите политики към ромското малцинство?

-Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” формира една политика по отношение  на учениците от различни етноси, било то роми или други,включително и децата на емигранти по посока да помогне да се създаде национална образователна стратегия за интеграция. В този ред на мисли синдикатът няколкократно е изразявал свои позиции, давал е препоръки на Министерството на образованието и науката и към правителството на Република България за промени в сега съществуващото статукво, защото не смея да твърдя, че в момента имаме успешна политика за интеграция на този тип ученици. В последните няколко десетилетия този вид политика на страната ни остави извън образователната ни система една огромна част български ученици, други ги научи да не посещават редовно занятия, както останалите редовни в клас деца.В момента трябва да променим това статукво, трябва да успеем да мотивираме нередовните ученици и техните родители. Децата трябва да бъдат в училище.

-Приемате ли предложението за неизвинени отсъствия и нередовно посещаване на занятия,да се отнемат детските надбавки не за месец ,а за цяла година?

-Да,разбира се. Това го приемаме, като една първа стъпка. Това обаче няма да бъде достатъчно. По отношение на такъв тип рестрикции имаме добри европейски политики. И в Румъния и в Унгария имаме работещи модели, които бихме могли да приложим. Философията на този тип мотивация е отнемането на много по-голям брой помощи за този тип семейства. Обосновката ни е това, че родителите отнемат основното право на един ученик за образование. Отнемането на това право оборва помисли за дискриминация. На първо място националната образователна политика трябва да бъде насочена към осигуряването на детето в училище с рестрикции, които трябва да са аналогични на тези в Англия и Франция, без да превишават допустимото от по развитите образователни системи.

-В Кърджали е актуален въпросът за изучаването на майчиния език. Каква е позицията на Вашия синдикат?

-Аз мисля,че в българското училище има преди всичко добри традиции за изучаване на официалния български език. Това е приоритет. Без да се преекспонира темата, може в рамките на Закона за предучилищното и училищното образование и съответната наредба да се намерят форматите да се изучава втори език по желание на родителите. Това може да стане основно като Свободно избираем предмет. Това се отнася за турския,но и в същата сила и за гръцки или някакъв друг език. В унисон с политиката, която водим към различните групи ученици, ние бихме желали да няма разлика в нивата, да няма приоритети при изучаването на турски или гръцки, като забравяме някои друг език. Например за арменски,ако тази общност иска да го изучава като майчин език. Да има равнопоставеност, а не преференции. Да не се мери с различен аршин. В противен случай децата от етническите групи  се обричат доживотно, правим ги политически роби. Ако в училище те свикната да ги мерят с друг аршин по отношение на езика , в живота те ще бъдат с очакване да получават преференции непрекъснато. Това е лошо за самите деца,за самите ученици. В Европа има по-различни мерки, по различни традиции. Това е един огромен акцент при формирането на национална политика за интеграция на този тип ученици. Те трябва да се научат, че в училище се гради личност, гражданин, който знае да спазва правилата. И сега сме изправени пред труден въпрос-едни ученици виждат как други отсъстват и нарушават правилата. Затова всички деца трябва да бъдат в образователната система за да могат да се социализират, да се възпитават, да се обучават.Извън нея те стават антиграждани. Постепенно трябва да намалеят преференциите към определен тип ученици. Това бяха преференции,които години наред се създаваха по куп причини, повечето от тях политически и лобистки.

-Искам да Ви насоча към преподавателите, които обучават нашите ученици. Много се коментира въпросът за пенсионната реформа. Има предложение да отпаднат трите най-силни години при формиране на пенсията. Това ще се отрази ли на българските педагози?

-Синдикат „Образование” направи анализ на съществуващите хипотези, които биха могли да станат реалност. Не може да се направи всеобща констатация, че ще бъдат ощетени всички. За някои ще повлияе отрицателно, за други ще бъде по-добре. Главното за педагозите са ниските заплати, при които те са работили и тяхното отражение върху размера на пенсията. В България , за съжаление, учителите получават като пенсия едва 40% от заплата си. Техните колеги в Европа стигат до съотношение от 70%. И това е по-големият проблем. За учителите има още един въпрос. Педагозите имат право да се пенсионират три години по-рано, нещо което на първо четене е хубава придобивка. В момента обаче по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване воля за това може да има и директорът на училището. Т.е.директорът може да пенсионира три години по-рано. Това не е добре, защото този учител пенсионирал се по-рано по своя воля или по волята на директора получава една по-ниска пенсия, защото губи една добавка от Учителския пенсионен фонд.

А това е несправедливо, защото един учител е внасял около двадесет години осигуровки в Учителския пенсионен фонд и губи цялата добавка от него. Синдикат „Образование” води кампания срещу тази несправедливост. Т.е. да остане волята само на съответния учител, а на директора-работодател да се отнеме тази воля.

-Има още една важна тема. Добавката за клас и прослужено време.Премахването ще засегне преди всичко педагозите.

-Българските учители на този етап са спокойни, защото в някаква степен е гарантирано, че няма да бъде отнета добавката за клас и прослужено време. Искам категорично да се обърна към управляващите, към тези, от които зависи, че ако помислят да отнемат тази добавка, учителите като най-големия публичен сектор ще излязат всички на протест на улицата. Нещата ще станат много страшни за управляващите. Аз бих ги посъветвал да не отнемат добавките за клас и прослужено време на учителите. За сега имаме уверението ,че това няма да се случи. Това би било в дисонанс с политиката на правителството за увеличаване на доходите на българските учители. Българският учител е изчезващ вид. Липсва желанието на младите да работят тази професия. Много е висока пенсионната възраст-вече около 60 години средна възраст. В следващите 5-6 години ще се пенсионират 30 000 педагози. Много се страхувам,че няма да намерим толкова желаещи да ги заместят. Трябва не само да се промени заплащането, но и целия социален пакет за учителите, а от там и авторитетът им в обществото. Само със заплата няма да можем да мотивираме младите да влязат в училището. Учителят има нужда от възвръщането на общественото доверие. Трябва да спрат да го товарят с чужди вини. Няма седмица, няма месец,  в който да не се тиражират скандали свързани с училище. Напук на закона те са разпространени в социалните мрежи и масовите медии. Това формира негативен образ на учителя. Той е икона. Както виждаме в по-развитите образователни системи пред тази професия има огромно призвание. Трябва да има и огромна вяра, каквато е съществувала след Освобождението и в годините на възход на българската държава. Днес се стига до абсурд родители да завеждат съдебни дела срещу учители и директори за оценки,за техни решения. Има категория родители писачи на жалби и в инспекторатите има камари от прошения. Това не е добро. Бих посъветвал тези родители да погледнат и към себе си, защото възпитанието се гради на първо място в семейството и след това се надгражда в училище. Трябва да има двустранен процес: учителят да работи за авторитета на родителя, а родителя да гради достойнството на преподавателя. Това ще прерасне към уважение към институциите , които са фундамента на една държава.

-Благодаря Ви!

Въпросите зададе:Георги Кулов