Управлението на авторски права става все по-доходен бизнес, но не за авторите на музика и текстове, а за чиновниците, които администрират правата.

Рекордните в последните 6 години 20, 88% от събраните суми за авторски права са отишли за издръжка на Мюзикаутор, става ясно от публикувания годишен отчет на дружеството.

Така дружеството, което би трябвало да се грижи за доходите на текстописци и композитори и де юре не генерира печалба,  всъщност е прибрало над милион и половина от полагащите се на авторите възнаграждения.

Точната сума не става съвсем ясна от отчета. Официално тя е записана 1 281 986 лева без ДДС. Това прави 1 538 383 лева с ДДС. В същото време в отчета пише, че разходите са 20, 88% от събраните 7 573 625 лева, а това е равно на 1 581 372 лева.

Административните разходи на Мюзикаутор са с 4, 5 процентни пункта по-големи, отколкото през 2015 г. , когато е събрана почти същата сума за авторски права. Като абсолютна стойност административната издръжка е с половин милион лева по-висока отколкото всяка година между 2012 и 2016-та и с над 200 000 лева по-голяма от миналата година.

С повишените си разходи Мюзикаутор е събрал с около 180 000 лева повече, което е 88% от прогнозата му. Мюзикаутор е събрал над 90% от планираните пари от телевизии, радиа, туризъм и концерти. В дигиталната ера родната организация за авторски права обаче е успяла да прибере само 205 хил. лева от YouTube и Spotify, което е едва 46% от планираната сума, като прави впечатление, че планираната сума е 3 пъти по-ниска от парите, които дружеството е планирало да събере от кръчми. На всичко отгоре, едва 56,9% от тази сума е за песни. 39,5% от средствата са от рингтонове и мобилни мелодии, пише OffNews.

След като се приспаднат разходите за издръжка, за композиторите и текстописците са останали 6 121 169 лева за разпределение. От тях дружеството е разпределило едва 4 120 907 лева. От тях само 70,66% са за песни. 14,8% са за филмова музика, 5% са за концерти.

Приходите от чужбина, които са разпределени са едва 147 454 лева.

Колко пари са стигнали до българските изпълнители?

Точният отговор не личи добре в отчета. За български репертоар са разпределени 1 392 567 лева. Възможно е сумата да е малко по-голяма, защото 1 021 831 лева са записани в графата „субиздатели“, където теоритично е възможно да има български репертоар, макар че това е по-скоро теоритична възможност.

Разпределени не значи изплатени

По традиция в отчета липсва отговор на най-важния въпрос – колко пари реално са изплатени за авторски възнаграждения. Защото „разпеределени“ не значи, че са изплатени.  Този трик беше в основата на скандала с КТБ на другото голямо дружество ПРОФОН (което администрира правата на продуцентите). Тогава се оказа, че ПРОФОН (което теоретично също не генерира печалба) има блокирани 8 милиона лева (около 10 млн. лв. с лихвите) в КТБ. Обяснението тогава бе, че тези пари са разпределени, но непотърсени. Впоследствие ПРОФОН сключи цесия с „Гипс“ АД за 4,5 млн. лв., от която получи близо 3,6 млн. лв. (т. е. 900 000 лева бяха загубени). Няма публична информация какво се е случило с останалите около 3,5 млн. лв. (без лихвите), които останаха в КТБ.

В отчета няма отговор и на другия важен въпрос – как се разпределят тези пари и дали за поредна година има така наречения „бенчмарк“. Макар че всички радиа и телевизии са задължени да предават отчет каква музика са излъчвали, в предишните години Мюзикаутор вземаше предвид само най-големите от тях и на база на техните данни разпределяше всички пари, включително и тези от кръчмите, които са почти колкото тези от радиата. Така приходите се излащаха не според реалното слушане на песните, а според плейлистата на няколко медии, в които почти няма музика и всяка излъчена песен придобива нереална тежест.