САЩ: Българското правораздаване остава корумпирано, неефективно и безотчетно

България има проблеми с физическото насилие над задържани и обвинени от властите; в затворите и арестите условията са тежки; в правораздаването има корупция, неефективност и безотговорност; мигрантите и търсещите убежище са третирани неправилно; във всички нива на управлението има корупция, а срещу етнически малцинства се прилага насилие. Властите предприемат мерки да разследват и наказват извършилите нарушения на човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността на извършителите е проблем.

Така накратко Държавният департамент на САЩ описва положението с правата на човека в България през 2018 година. Докладът бе разпространен миналата седмица и обхваща широк спектър от проблеми - от правото за свободно изповядване на религиозни убеждения до дискриминацията на работното място.

В частта за затворите и местата за задържане се подчертава, че повечето от тях са от началото на ХХ век и макар да има много случаи на обновяване, продължават да съществуват места с абсолютно неприемливи условия като център в Сливен и секция за чужденци в затвора в София. Санитарните условия на повечето места са неадекватни, същото важи и за пълните с дървеници килии и медицинските помещения. Лишените от свобода са обект на незаконно насилие от персонала, което остава нерегистрирано и предимно ненаказано (отхвърляни са поне половината от оплакванията и са взети мерки за 12% от тях), местата са пренаселени и в затворите има корупция. Омбудсманът е регистрирал случаи, в които задържани са оставяни 24 часа без храна.

В доклада е и случаят с арестуването на кмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, като се отбелязва, че те са били държани над 4 часа в белезници на улицата, което формално не изглежда да е нарушение на закона, но е критикувано като прекалено сурово поведение в сравнение с други подобни случаи.

Непрекъснат проблем продължава да бъдат корупцията и неефективността на българското правораздаване, както и това, че неговите институции остават безотчетни за действията си. Общественото доверие към правораздавателната система е ниско, защото хората смятат, че магистратите са податливи на политически натиск и не прилагат закона еднакво спрямо всички, пише още в доклада. Според правозащитни организации стандартите за провеждане на справедлив процес, описани в закона, са ниски и това създава възможности да се нарушават процедурните права на обвиняеми и на техните защитници.

Антикорупционните закони не се прилагат ефективно от властите и на всички нива има взимане на подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за злоупотреба с публични средства, нарушаване на обществените поръчки и търговия с влияние. Отбелязва се създаването на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и критиките, че така още една институция получава права да подслушва и се създава повече администрация, а не средства за реална борба с корупцията. Посочват се и обвинения от гражданския сектор, че значително е ограничен достъпът до административно правораздаване и контрол върху законността на действията на публичната администрация с решението да бъдат повишени съдебни такси 14 пъти за граждани и 70 пъти за организации.

По конституция и закон е забранено произволното подслушване и следене на личните комуникации, но парламентарна комисия установи, че полиция, прокуратура и НАП незаконно са имали достъп до данни за трафик на електронни съобщения. ДАНС непрекъснато отказва да предостави достъп до документацията си за подслушване и се меси в надзорните функции на независимия държавен орган Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС).

Макар да няма правителствени ограничения върху достъпа до интернет и цензуриране на онлайн съдържание, в доклада на Държавния департамент изрично се посочват случаите, в които при посещението на руския патриарх Кирил няколко души бяха разпитвани от МВР за критични към визитата мнения, изказани в социални мрежи. Тогавашният вътрешен министър Валентин Радев коментира, че полицията ще продължи да разпитва онези, чието поведение в социалните мрежи се смята за заплашително, и на практика призна, че това е рутинна практика на силите за сигурност в България.

Множество български и международни правозащитни организации действат без ограничения от властите, но те отчитат също, че не срещат готовност за сътрудничество от местни и национални органи. Някои партии, граждански движения и медии призовават да бъдат закрити определени НПО, защото получавали средства от чуждестранни донори. От 2014 г. насам са се увеличили 23 пъти случаите на пропаганда срещу демокрацията, охулване на гражданския сектор и протести, както и на правозащитни организации.

Медии все по-често атакуват правозащитни активисти, адвокати и журналисти и умишлено отразяват съобщенията на такива организация силно деформирани, за да ги представят като национални предатели, предубедени и антибългарски.

Комисията за защита от дискриминация е критикувана от неправителствени организации, че се занимава със случаи, които не са за реална дискриминация, докато подминава много сериозни случаи. Примерът е как е било постановено, че МВР дискриминира полицаите, като не им сменя 3 години униформите, но изобщо не се занимава с това, че в медиите непрекъснато се изтъква етническият произход на обвиняем като форма на подстрекателство.

"Атака", ВМРО и НФСБ са посочени като партиите, които непрекъснато използват антиромски, антитурски и антисемитски лозунги и реторика. Правителството е критикувано, че не преследва езика на омразата, а в редките случаи на съдебни процеси за престъпления от омраза се издават кратки или условни присъди.

За престъпленията от омраза, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност на жертвата, дори няма закон, което дава удобно оправдание на управляващите да не разследват и преследват хомофобията и трансфобията. Масово сред персонала от здравните заведения се смята, че да си от ЛГБТ общността е болестно състояние, и често на такива хора се отказва помощ. На парламентарно, правителствено и местно равнище властите нямат желание да се включат в диалог за проблемите на общността и как те да бъдат разрешени.

Масови са предразсъдъците и дискриминацията към носителите на HIV и болните от СПИН - въпреки значителния напредък в терапията за тези хора проучване показа, че 75% от българите не биха искали да имат такъв приятел и едва 31% нямат проблем да общуват.

За изводите за състоянието на медиите - четете тук

Източник: dnevnik.bg

Коментари в сайта (2)

  • 1
    Ко
    Колев
    4 0
    11:56, 18 мар 2019
    При трите прасета е така.
  • 2
    Ка
    Калчо
    2 0
    17:12, 18 мар 2019
    Всичко написано е абсолютно вярно. Само, който не си е имал работа с "безпристрастния" съд, само той не е наясно за какво става реч.
Последни новини