Имал ли е убиецът от Крайстчърч съмишленици в България - хора, споделящи неговите "възгледи"? Австралиецът е обиколил доста места в България, вижда се, че добре е познавал и българската история. Какво показва това?
За балканската следа в извършеното от Брентън Тарант - терористът, който уби 50 души и рани десетки други в нападение над джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия - се заговори почти мигновено. Освен неонацистки символи, върху снаряжението на терориста има многобройни надписи на латиница и кирилица.
Някои от тях са на битки срещу Османската империя и на личности, сражавали се срещу исляма, включително свързани с България: „проходът Шипка 1877-78”, „Фружин” и „Битка при Булаир 1913”. Стана ясно също, че австралиецът е прекарал седмица в страната ни (9-15 ноември, 2018).
Какво го е интересувало в България?
Възможно ли е Тарант да е имал „гид” или ”гидове” в България – хора, съпричастни към неговите „възгледи”, които са го насочвали? Според главния прокурор Цацаров, „няма данни за терористична дейност и контакти на Тарант на територията на България”. Но австралиецът, за когото се твърди, че „се е интересувал основно от битки между християни и мюсюлмани”, е обиколил редица исторически места, в това число: Дряново, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Пловдив, Асеновград, Бачково, Казанлък и Банско. От надписите върху снаряжението на Тарант и добре подбрания му маршрут се вижда, че той познава в детайли българската история.
Не е изключено Тарант, фитнес инструктор без висше образование, да се е запознал със заплетената история на Балканите единствено от интернет източници. Но австралиецът не е страдал от липса на съмишленици. „Аз не съм пряк участник в нито една организация или група, въпреки че съм дарявал на много националистически групи и съм взаимодействал с още повече” – пише на стр. 16 от манифеста на Тарант „Голямата подмяна”. Има данни, че много от днешните терористи намират съмишленици, (финансова) подкрепа и информация в „Тъмната мрежа” (the Dark web), ъндърграундът на интернет.
Манифестът, който се състои от 85 страници, съдържа: Въведение, в това число отговори на всевъзможни въпроси; Част I, „Обръщения към различни групи” – „консерватори; християни; антифашисти, марксисти, комунисти; турци”; Част II, „Общи размишления и потенциални стратегии”; Заключение (погрешно означено като Част IV, Част III липсва).
Влиянието на Андерш Брейвик
Според Тарант, най-силно влияние му е оказал „рицаря на справедливостта Брейвик”, с когото той се бил срещал. Андерш Брейвик е крайно десният норвежки терорист, който на 22 юли 2011 година уби 77 души в Осло – повечето от тях деца на лагер, организиран от младежката организация на управляващата Работническа партия. Основната „теза” в манифеста на Тарант е сходна с тази на Брейвик, описана от него в „2083: Декларация за европейска независимост”. И двамата твърдят, че Европа се ислямизира, като за това спомагала предателската политика на опортюнистичните и нихилистични елити на континента. Брейвик пише за опасността от израждането на Европа в „Еврабия”, а Тарант цели да докаже, че тече „голяма целенасочена подмяна” на бялото население на Стария континент с „пришълци”, изповядващи исляма (стр. 8, оттук идва и заглавието на манифеста). Тарант подчертава своята принадлежност към европейската култура, политически идеи и кръв”. Австралия не е нищо друго освен „пръст от ръката на Европа”, пояснява той (стр. 31).
„Акo искам нещо да запомните, то е, че раждаемостта трябва да се промени”, пише австралиецът (стр. 6). Тарант използва познатата „теза”, че високата раждаемост на мюсюлманите ще доведе до заличаването на „бялата раса”. Всъщност мюсюлманите са едва около 5% от населението на Европа, т.е. антиислямската истерия е ирационална. И Брейвик, и Тарант определят себе си като „етнонационалисти” и „расисти”.
"Вината" на САЩ и НАТО
Да се върнем на връзката с България и Балканите. Освен нашата страна, за момента се знае, че терористът е бил в края на 2018 г. в Румъния, а през 2016 г. в Сърбия, като е преминал през Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия с автобус. В манифеста България не е спомената. Тарант обаче използва термина „балканизация”, за да обозначи един желан от него югославски сценарий за бъдещето на САЩ (стр.11). Причината е във „вината”, която, според Тарант, носят САЩ и НАТО за събитията в Косово, където те се сражават на страната на „мюсюлманите-окупатори на Европа” и способстват „за клането на християни” (стр.11).
Балканизацията на САЩ ще сложи край на наркотичния идеал за страната-тигел на нациите, расите и културите ("the "melting pot” pipe dream”, стр. 11). По пътя към джамиите, Тарант слуша в колата си сръбската националистическа песен от 90-те години "Сърбия силна", известна още като „Махнете кебапа”, която възхвалява Радован Караджич. (Тарант нарича себе си „метач на кебап”, това е и един от надписите върху оръжието му). Брейвик не крие симпатиите си към френския Национален фронт. Тарант не го подкрепя (стр. 29), но изтъква разочарованието си от загубата на Льо Пен от Макрон на изборите през май 2017 г. „Интернационалистът, глобалистът, анти-белият, бивш банкер спечели”, пише той (стр. 13). Австралиецът донякъде подкрепя и американския президент Доналд Тръмп, като човек работещ „за възраждането на бялата идентичност”, но смята, че е слаб политик и лидер (стр. 27).
България и айсбергът на радикализма
Погрешно е да причисляваме Тарант и Брейвик към политическите партии, които функционират в рамките на закона. „Възгледите” на терористите са шарени кръпки от екстремни, нерядко противоречащи си идеи. Емпирично е доказано, че извършените от тях чудовищни актове имат негативен ефект върху подкрепата за популистките радикално-десни формации. Мнозинството от тях се дистанцираха от престъпленията на Брейвик (сред изключенията са някои организации в Русия). Вероятно това ще се случи и с австралиеца. Но айсбергът на радикализма има както официални върхове, така и мрачни, подводни сегменти като Тарант и Брейвик.
