Да си признаем, през последните години имаше поне десетина съобщения за сериозни намерения за клониране на мамути - в Русия (идеята бе подкрепена лично от Путин), Южна Корея, Япония...
Естествено, ще трябва доста да почакаме, преди отново да видим как този изчезнал вид броди из сибирската тундра, но едно ново проучване би могло да помогне мечтата да се доближи до реалността.
В статия в списание Scientific Reports учени от Университета Киндай в Япония са документирали мамутните ядра, показващи "признаци на биологична активност", след като са били трансплантирани в миши ооцитни клетки, предава IFLScience.
Изследователите започват с вземане на проби от костния мозък и мускулната тъкан от крака на мамут, който е бил замразен в сибирската вечно замръзнала почва в продължение на 28 000 години. Анализът разкри, че клетките на мамутите все още съдържат относително неповредени ядрени структури, които са били извлечени и прехвърлени в живи миши ооцити, клетки в яйчниците, които могат да претърпят генетично делене, за да образуват яйцеклетка.
След прехвърлянето на ядрата бяха вкарани миши протеини в мамутните клетъчни ядра и някои започнаха да показват признаци на възстановяване на ядрата, показвайки признаци, че древните останки от мамути все още имат частично активни ядра.
Пет от клетките дори показват етапи на активност, които се проявяват непосредствено преди клетъчното делене, въпреки че в проучването се отбелязва, че "пълното активиране на ядрата за делене не е потвърдено."
Яйцеклетки, инжектирани с клетъчни ядра на мамути. Kindai University/ Scientific Reports
Кеи Миаямото (Kei Miyamoto), автор на изследването от катедрата по генно инженерство в Университета Киндай, заяви за Nikkei Asian Review, че изследването е „значителна стъпка към възкресяването на мамутите“, но признава, че все още е рано.
"Искаме да продължим напред с нашето проучване към етапа на клетъчното делене", добави Миямото, но "все още ни предстои дълъг път."
Предмет на изследването е мамут, наречен “Юка”, невероятно добре запазен екземпляр, открит близо до устието на река Кондратиево в Сибир през лятото на 2010 година.
Повечето мамути са изчезнали преди 14 000 и 10 000 години, към края на последния ледников период. Въпреки това, една изолирана популация успява да оцелее на остров Врангел в Северния ледовит океан преди около 4000 години, стотици години след изграждането на Голямата пирамида в Гиза.
От десетилетия се говори за възстановяването на изчезналите мамути. Стъпките са бавни и предпазливи, но стабилни. За последните няколко години учените успяха да секвенират пълния геном на мамутите и да вмъкнат в генома на слона мамутни гени.