През 5-ти век пр.н.е гръцкият историк Херодот посетил Египет и описал необичайни рибарски лодки по река Нил. 23 реда от неговата “История” - първата в света историческа книга, са посветени на строителството на плавателните съдове.

В продължение на векове, учени поставяха под съмнение достоверността на разказа му, защото липсваха каквито и да е археологически доказателства, че подобни кораби наистина са съществували. Сега такива най-после се появяват. Великолепно запазени отломки във водите около потъналия пристанищен град Тонис-Хераклион, разкриват колко прецизен е бил историкът в описанието си.

През 450 година пр.н.е Херодот става свидетел на създаването на плавателните съдове. Той описва как работниците режели дъски с дължина около 100 см и ги подреждали като тухли. След построяване на кораба, издигали греди над него. Шевовете били облицовани с папируси. Рулят преминавал през дупка в кила, мачтата била изработена от акация, а платната от папирус.

Предишните изследователи допуснали няколко грешки, опитвайки се да интерпретират текста, без наличието на археологически доказателства.

Но изкопаването на така наречения Кораб 17 разкрил обширен корпус с форма но полумесец и непозната до момента тип конструкция, включваща дебели греди, съединени с шпилки – точно както го е описал Херодот.

С дължина от 28 метра, това е една от първите широкомащабни търговски лодки в древен Египет, намирани някога. Херодот твърди, че лодките се отличавали с дълги вътрешни ребра. Никой не знаел какво точно означава това. Структурата ни била виждана никога преди. Едва сега става ясно колко прецизно е описанието на историка.

Оцелели са около 70% от корпуса. Акациевите дъски били съединявани с дълги шпилки – някои с дължина близо 2 метра – затегнати с щифтове, създавайки няколко реда от “вътрешни ребра” във вътрешността на корпуса. Корабът бил направляван с помощта на аксиален рул с два кръгли отвора за направляващото гребло и стъпало за мачтата към центъра на плавателния съд.

Източник: theguardian.com