Физиците отдавна подозират, че квантовата механика дава възможност на двама наблюдатели да виждат различни противоречиви реалности. Сега тези реалности бяха наблюдавани експериментално.

През 1961 година американският физик Юджин Уигнър проведе мислен експеримент, с който демонстрира един от парадоксите на квантовата механика. Той показа, че странната природа на Вселената дава възможност на два наблюдателя – да кажем, самият Уигнър и неговия приятел – да изследват различни реалности. Оттогава учените използват мисления експеримент „Приятелят на Уигнър„, за да проверяват възможността за съществуването на някои обективни факти.

Мисленият експеримент на Уигнър започва с един поляризиран фотон, който при измерване може да покаже както хоризонтална, така и вертикална поляризация. Но според законите на квантовата механика, преди измерването фотонът съществува и в двете състояния едновременно в така наречената суперпозиция, съобщава MIT Technology Review.

Уигнър си представил приятел, който в съседна лаборатория измерва състоянието на този фотон и записва резултатите, докато самият Уигнър наблюдава този процес отстрани.

Хипотетичният Уигнър не разполага с данните от измерванията, направени от неговия приятел, и е принуден да приеме, че фотонът и неговите измерения са в суперпозиция за всички възможни резултати от този експеримент. „Уигнър“ може дори да проведе експеримент, за да определи, дали тази суперпозиция съществува.

От гледна точка на „Уигнър“, съществуването на суперпозицията е факт. И този факт показва, че никакви измервания не са правени. Но от гледна точка на неговия приятел, който всъщност е измерил поляризацията на фотона, това не е така. „Приятелят“ по някое време дори може да съобщи на „Уигнър“ фактите от измерването. Но докато той не разкрие резултата, реалността на „Уигнър“ няма да се промени.

Получава се, че има две противоречиви реалности, което поставя под съмнение обективността на фактите, до които са достигнали наблюдателите.

Досега това бе само една теория. Но миналата година Часлав Брукнер от Виенския университет измисли начин да възпроизведе експеримента „Приятеля на Уигнър“ с помощта на няколко заплетени частици.

Тази седмица група учени от Единбург под ръководството на Максимилиано Проиети проведе този експеримент. Учените създадоха различни реалности и ги сравниха. Те използваха шест заплетени фотона за създаването на две алтернативни реалности. „Приятелят на Уигнър“ измервал суперпозицията на фотона и записвал резултата. След това „Уигнър“ измервал интерференциите, за да определи, дали измерването и фотонът са в суперпозиция.

Резултатът е недвусмислен: и двете реалности съществуват едновременно, въпреки че се получават несъвместими резултати, точно както предсказа Уигнър.

Това повдига някои твърде интересни въпроси, които принуждават физиците да преразгледат естеството на реалността. Натрапва се изводът, че обективната реалност не съществува. И може би идеята за свободата на избора може и да не е вярна.

Разбира се, напълно е възможно да съществува някаква незабелязана по време на експеримента особеност, която опровергава този извод.