Съществуват многобройни статии с противоречиви заглавия по отношение на Toxoplasma gondii – мозъчен паразит, пренасян от котките, който заразява около един на всеки трима.
Учените дълго предполагат, че той може да играе роля при психическите заболявания, но при повече от 100 проучвания, посочващи съотвествие, нито едно не доказва, че паразитът наистина причинява психично заболяване.
Какво се случва тогава?
Toxoplasma gondii не е бактерия или вирус, а еднокретъчен организъм, далечен роднина на причинителя на маларията. Котките се заразяват с него и болестта, която причинява – токсоплазмоза, изяждайки заразени гризачи, птици и други животни. Предполага се, че около 40% от котките в САЩ са заразени, повечето не показват никакви симптоми, а някои могат да развият жълтеница или слепота и промени в характера, ако паразитът се разпространи в черния дроб или нервната система.
В първите няколко седмици след заразяването, котките могат да отделят в котешката си тоалетна милиони яйца. Въпреки, че някои хора се заразяват от директен контакт с домашните котки или техните изпражнения, по-често инфекцията се получава от повърности или вода, замърсени с яйцата, които могат да преживеят година и дори повече.
При зарзаяване здравите хора или не проявяват симптоми, или само слаби, подобни на грип. Но заболяването може да бъде опасно и дори фатално за хора с компрометиран имунитет. Възпалението може да се лекува с антибиотици, но те не са способни да унищожат напълно паразита.
Защо учените смятат, че токсоплазмозата може да причини психични заболявания?
Повечето доказателства идват от гризачи, които развививат странно поведение при заразяване с T. gondii. Те губят страха си от миризмата на котешка урина и понякога се втурват право в лапите на хищниците. Учените смятат, че паразитът уврежда мозъчните функции, свързани със страха и вземането на решения, образувайки кисти в отговорните за това центрове. Има някои доказателства, че тези промени могат да останат постоянни, дори след излекуване на паразита.
Toxoplasma gondii образува кисти и в човешките неврони. При хора с отслабен имунитет те могат да нарастнат и да се размножат, предизвиквайки смъртоносни мозъчни възпаления, деменция или психоза. При здрави пациенти, все повече данни показват, че развитието на заболяването, дори и хронично, може да повлияе върху мозъка, предизвикващо по-чести възпаления, които могат да доведат до личностни промени като шизофрения, аутизъм или Алцахйамер.
Каква е вероятността това да се случва и при хората?
Въпреки, че хипотезата за токсоплазмозата, която предизвиква психични разтройства, изглежда много силна, е много трудно да се изследва човешката популация, според Карен Съгдън (Karen Sugden), генетик в Университета Дюк в Дърам, Северна Каролина.
В свое проучване от 2016г. Съгдън открива, че при 200 заразени с T. gondii новозеландци, не се проявяват по-високи рискове от развитие на шизофрения. Но това проучване не доказва липсата на връзка, тъй като заболяването се проявява обикновено около 20-годишна възраст. За да се потвърди със сигурност дали токсоплазмозата причниява шизофрения е необходимо да се провери дали участниците са били изложени на контакт с паразита в ранните си години, преди развитието на психично заболяване, докато в нейното изследване пациентите били на възраст 38 години. Повечето подобни изследвания нямат такава информация и не могат да потвърдят кое се е появило първо – инфекцията или шизофренията.
Изследването на Съгдън, както и други, използва и малки извадки. Шизофренията е рядко заболяване, обикновено засягащо около 1% от населението. За да се получи статистически верен резултат е необходимо да се изследват десетки, дори стотици хиляди хора, които да бъдат проследявани с години и да бъдат периодично тествани, за да се докаже кое се е появило първо.
Има ли изследвания, отчитащи момента на заразяване?
Последния месец е публикувано датско изследване, разглеждащо и моментът на заразяване при повече от 80 000 донори на кръв. Дори в тази голяма група, диагностицираните с шизофрения са едва 151 човека. Проучването показва, че хората, изложени на T. gondii имат 47% по-висок риск от развитие на шизофрения. При разглеждане на времевия период и стеснявайки кръга до 28 души, диагностицирани с шизофрения след доказано носителство на T. gondii, учените откриват, че при тези хора рискът от развиване на заболяването е 2,5 пъти по-висок.
„Тази цифра съотвества и на други подобни изследвания, които показват 2,5 пъти по-висок риск от развитие на шизофрения при заразени пациенти“, съобщава Робърт Йолкън (Robert Yolken), вирусолог в Медицински Университет Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд, един от съавторите на датското проучване. „Тъй като общият процент заболели от шизофрения е нисък, инфекцията повишава слабо рисковете, от 1 на 100 до 2-3 на 100“.
Йолкън и други изследователи подозират, че T. gondii може би не причинява заболяване сам по себе си, но взаимодейства с генетичните различия, които правят някои хора по-поддатливи. Това прибавя паразита към списъка с фактори на средата, които повишават риска от развитие на шизофрения с малък, но измерим порядък, като например пренаталната инфекция или социоикономическите фактори.
Трябва ли да се притеснявате?
Дори и да се окажете този един от трима души, който е носител на латента инфекция с T. gondi, настоящите изследвания показват, че рискът да се развие шизофрения като пряко последствие са ниски, от порядъка на рисковия за заболяването фактор – животът в град, например.
„Съветите за избягване на заразяването с токсоплазмоза да добре известни," обяснява Съгдън, „включително котките да бъдат държани вътре, където не могат да ловуват заразени гризачи, редовно извхърляне на котешката тоалетна и др."
Йолкън, който самият има две котки, не иска хората да се тревожат прекалено за своите животни, а само достатъчно, за да подкрепят проучванията за получаване на котешка ваксина срещу токсоплазмозата и по-добро лечение при котките и хората. Според него ефектите на Toxoplasma gondii върху психическото здраве ще могат да бъдат разбрани само когато превенцията и лечението на паразита станат възможни.
