През 50-те години у нас започват ударно да се строят язовири. Основното им предназначение е добив на електроенергия и напояване. Най-големите от тях са построени по границата с Турция и Гърция, а замисълът им по непотвърдени слухове е бил стратегически.

По това време не се е считало, че може да има заплаха от Югославия и Румъния, но Гърция е натовска държава, а Турция е била винаги спрягана като евентуален завоевател. Така от средата на 50-те години е решено в района на Кърджали да бъдат построени три големи язовира, които да акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Това са язовирите „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, с общ капацитет 1 млрд. куб. метра вода. Изграждането им е било част от отбранителна военна стратегия на страната.

Целта е била стените на трите язовира от каскадата на Арда да се използват като стратегическо оръжие при нападение от страна на Турция. Взривяването им е щяло да предизвика ударна вълна, която да затрудни вражеските нашественици.

Според доктрините на Варшавския договор е трябвало при евентуално нападение от страна на Турция да издържим 48 часа. Това е времето, което е било необходимо на съветските войски да пристигнат и да се разгърнат на наша територия. Заливането на тези части от страната всъщност е представлявало последният отчаян ход да се спрат турците. При евентуален последователен взрив на стените им при война с Турция, водната вълна е щяла да помете всичко в района на Одрин и да стигне чак до Истанбул. Разбира се от Кърджали и района наоколо всичко е щяло да бъде под вода. Като населението там е трябвало да бъде евакуирано за броени часове. Математически е доказано, че приливната вълна, която ще залее града, ще бъде с височина 40 метра, а хидровъзелите е трябвало да стоят постоянно пълни.

Най-голямата сред най-големите „водни бомби“ се намира на северозапад от Кърджали, на около 3 километра от града. Строителството на стената на язовир „Кърджали“ протича в периода от 1957-1963 година. Язовирната стена е построена по образец на друга стена която е изградена по-рано в Италия. Тя е на трето място по височина в България, а по форма, конструкция и изпълнение е единствената на Балкански полуостров. Тя е и една от малкото язовирни стени в света, които се извисяват над сравнително голямо населено място.

Стената на язовира е бетонна дъгово-гравитачна, извисява се на 103,5 метра над земята, а общият завирен обем на водохранилището по проект е 539,9 милиона кубически метра. Действителният завирен обем обаче е по-малък в следствие на натрупването на наноси идващи от река Арда.

При строителството на язовира се установява, че под стената има кухини, заради лошо отлят бетон. Наложило се е да бъдат инжектирани още тонове бетон за да не пропадне. Друга любопитна подробност, съпътстваща строежа му, е, че главният архитект се самоубива при неизяснени обстоятелства. Според слухове инженерът посяга на живота си, защото се е опитал да саботира строежа, но са го хванали.

Макар че язовирната стена е с много висока степен на защита от терористични атаки, всеки стратегически язовир има т.нар. „мека точка“. Това е мястото, което умишлено е направено уязвимо и е строга тайна. Ако се уцели меката точка, може да се разруши стената.

Ако не дай си Боже стане нещо, язовир „Антонивановци“ пък ще потопи половин Пловдивска област. Кричим и околните села като Куртово Конаре, Йоаким Груево и прочее ще бъдат пометени. Пловдив ще бъде „пощаден“ – докато стигне дотам, приливната вълна вече ще е намаляла до два метра височина.

Петър Михайлов

uniconbg.com