Веднъж прочетох краткото и ясно: "Няма нищо по-досадно от подгряваща група". Това мнение се споделя от мнозина, но подгряващите групи си имат своята положителна страна, дори това да е възможността да ги пропуснеш. Когато графикът е обявен предварително и организатор са "BGTSC", знаеш, че можеш да си сверяваш часовника по него, така че желаещите да се гмурнат директно в преживяването URIAH HEEP можаха да го сторят без излишно напрежение, а любопитните - да се запознаят или отново да се срещнат с групата JOHN STEEL.

Съдейки по броя на публиката в залата, мнозинството не се отегчаваше от подгряващите и с удоволствие изслуша и си покуфя на сета на родната банда, която представи акценти от творчеството си (два албума и предстоящ трети). Младият фронтмен Руси Тенев се справи добре с вокалните предизвикателства на хеви метъл композициите и се нуждае от още малко опит в сценичното поведение, за да си дойде всичко на мястото, когато е на сцена с такива музиканти зад гърба и изпълнява парчета като "Nightmare" и "Behold the Night". Групата раздвижи събралите се пред сцената, подгря достойно публиката, остави добро впечатление и още по-добро настроение след около 40 минути категоричен метъл на високо ниво.

Все по-чести стават концертите, които ни сблъскват с парадокса за кораба на Тезей. Идват TOTO, идват FOREIGNER, идват URIAH HEEP, и се питаш, ако с течение на времето всички части от кораба са подменени, защото са се счупили или изгнили, това същият кораб ли е, или не? Мачтата в кораба на URIAH HEEP обаче си е съвсем същата, с която не само е пуснат на вода, ами и от която е започнало самото му изграждане. 

Китаристът Mick Box не само е единственият, останал от първия състав (нарочно не казвам "класически", още по-малко пък "оригинален"), когато бандата за пръв път решава да се нарече на името на Дикенсовия герой от "Дейвид Копърфийлд", но и човекът, буквално положил основите през далечната 1967 г. с "прототипа" на групата. Не е за пренебрегване и фактът, че т.нар. "класически" състав на британците (Lee Kerslake, David Byron, Gary Thain, Mick Box, Ken Hensley) просъществува много по-кратко и от настоящия, и от устойчивото партньорство на Mick Box с Bernie Shaw, процъфтяващо вече повече от три десетилетия.
Дълголетието има своя тежест върху везните, но често за феновете надделява тежестта на златните хитове и класическия стил, издигнал групата до върховете със своята оригиналност и революционност. "Wake the Sleeper" (2008) е чудесен албум, а най-новият, "Living the Dream"(2018) се радва на положителни оценки и въпреки че не ражда "вселенски хитове", заклетите почитатели на групата неизменно си имат свои любими песни и от по-новите дискове. Новите албуми имат и приятното свойство да предизвикват турнета и като част от обиколката за представяне на тази най-нова творба, както и своеобразно честване на впечатляващ юбилей - 50 години на сцена и 25 албума - URIAH HEEP пристигнаха за последния си към днешна дата концерт у нас.

Въпреки че често се отбиват насам, а тук сме свикнали да недоволстваме, когато някоя група "зачести" с концертите си, легендарният статут на групата и обичта на феновете са непроменени вече толкова години. Почти пълната по време на подгряващата група зала вече беше съвсем пълна, бандата сцепи секундата на две, излизайки точно в обявения час - 20:45 ч. - и без излишни прелюдии заби сингъла "Grazed by Heaven" от новата си творба. Още пет парчета от албума намериха мястото си в сетлиста, доминирайки първата му част, и бяха приети радушно от публиката. Едноименното "Living the Dream" се вписа естествено в тона, зададен от "Too Scared to Run" от чудовищния "Abominog" (1982), като цяло новите композиции изобщо не се усеща умората на времето, сякаш годините подмладяват музикантите и само белотата на косите напомня издайнически за тях - енергичността и страстта към музиката и живота са все така налице.

Триото Mick Box, Bernie Shaw и Phil Lanzon е заедно от 1986 г. и химията между тях си личи. Докато Phil свещенодейства на клавирите, толкова значими за изковаването на неподражаемия стил на групата, и дирижира от време с широки жестове, Bernie снове неуморимо по сцената и владее цялата зала. Гласът му не е способен да достигне всички места, които му се ще да посети, и да извърши всички подвизи, към които предразполагат ранните парчета на URIAH HEEP, което личи особено в аранжиментите им. Някои са твърде радикални за вкуса ми ("Sunrise"), други все така объркват публиката, която се включва да пее, както си знае от десетилетия ("July Morning"), и се разминава с фразите на Bernie Shaw, а като цяло старите класики са представено една идея по-тежко. Нищо от това не пречи на феновете да се насладят максимално на разходката във времето, започнала още от зората с "Gypsy", парче от първия албум "...Very 'eavy... Very 'umble" (1970).

В парчетата от "Look at Yourself" (1971) - едноименното и "July Morning" - Mick, който през цялото време стои в своята част на сцената като истински беловлас вълшебник, се впуска в шеметни омагьосващи сола, през които дори успява с едната ръка да рисува във въздуха, а с другата да препуска все така впечатляващо по струните.

Най-младият член на групата, Davey Rimmer на баса, и барабанистът Russell Gillbrook, в групата от над десет години, също заслужават да бъдат споменати - Russell не жалеше барабаните, а Davey представи достойно знаковите мелодични басови линии на Gary Thain в "Rainbow Demon" и бисовите "Sunrise" и "Easy Livin'".

Публиката пя почти през цялата втора половина на концерта с особено силно включване на любимата "Lady in Black". От старите хитове имаше още много, които не намериха мястото си в сетлиста, но докато, под звучащата на запис "Land of Hope and Glory", музикантите хвърляха перца, палки и кърпи на прощаване, гледах озарените, щастливи лица на хората в залата, си мислех, че това няма да е последна среща с англичаните (и канадеца Bernie). Има нещо в URIAH HEEP, нещо в музиката и музикантите, което задържа кораба на вода вече толкова години, някаква неуловима, но осезаема магия, едновременно трагична и величествена, начертала толкова интересната история на групата и поддържаща искрата жива дори в най-голямата безизходица. Насладихме се на чудесен концерт на велика група със свое място в историята и настоящето. Група, която за първи път премина Желязната завеса и осъществи мащабно национално турне в социалистическа България преди малко повече от 30 години. И която още е тук.