Последните снеговалежи предизвикаха поредна криза в Смолянско, лъснаха сериозни пропуски в работата на фирмите – с липса на техника за снегопочистване, ЕВН с непочистените просеки, заради които стотици дървета паднаха върху далекопродовите, както и горските служби, които също не си бяха свършили работата. Стотици бедстваха в преспите, без гориво, десетки села в няколко общини бяха без ток, а ситуацията от 2015 г. с големия сняг се повтори като под индиго. Нищо ново под слънцето, три години по-късно беше същия батак. Добре че бяха военните от 101 Алпийски полк и гражданите-доброволци, иначе наистина щеше да е страшно... До колко обаче и самите ние като граждани сме отговорни за това, което зависи от нас? Всеки да си отговори сам.
СмолянБГвести ще разкаже случай, по сигнал от София Найденова, която обяви, че от 23 януари до днес – 5 февруари т.г., тя и мъжът ѝ нямат ток.
София Найденова и съпругът ѝ Станислав са наематели на хотел „Родона“, разположен във високопланинската местност Хайдушки поляни над селата Момчиловци и Кутела. Хотелът е празен и в него са само съпрузите, а София отправи гневно питане защо нямат ток вече 15 дни, нито пък имат път до хотела. По думите ѝ са звънили на спешния телефон 112 по време на бедствието, но никой не им обърнал внимание. И естествено, след като проходите бяха затворени за движение, по пътищата имаше закъсали десетки автомобили, множество населени места бяха на тъмно, а в цялата Смолянска област беше обявено бедствено положение.
СмолянБГвести се свърза с областния управител на Смолян Недялко Славов, който потвърди, че е имало сигнали от хотел „Родона“, но ситуацията е била кризисна и в онзи момент не са могли да реагират, а след нормализиране на обстановката сигнал на 112 не е имало. София Найденова твърди обратното. Според нея до вчера – 4 февруари, са подавали сигнали, че нямат ток и път. Не отрече обаче, че преди няколко дни доброволци от село Кутела са минали 8 км. пеш със снегоходки през високия до три метра на места сняг, за да им доставят лекарства и бензин за агрегата. Призна също, че са отказали заявки от туристи, защото са знаели, че идва лошо време и няма как на тази височина в планината да не падне голям сняг.
При проверка на случая обаче стана ясно, че преди обилните снегове, започнали на 24 януари тази година и предизвикали обявяване на бедственото положение на 26 януари, София и Станислав са били предупредени. На няколко пъти на семейството било предложено да бъде евакуирано от хотела, разположен на 2 000 метра надморска височина. Така са направили абсолютно всички хора, стопанисващи вили или хотелчета в туристическата местност, където по традиция всяка зима пада голям сняг. Съпрузите обаче отказват с мотив, че ще им замръзнат тръбите на водопровода и остават в хотела, където карат няколко дни на агрегат. Когато обаче им свършва бензина за него, те искат помощ. И младежите доброволци я оказват, носят им бензин през преспите. Занасят им и поисканите лекарства от първа необходимост при простуда. Тоест, семейството наематели не е било оставено без помощ за най-необходимото.
До хотела води черен общински път, който не се поддържа извън заявка на Общината, която е възложител при договаряне за зимното почистване. И Общината няма как да направи такава заявка, при положение, че в бедствието не достигаха машини за основни републикански пътища в областта, където бяха блокирани стотици. Оказва се също така, че наемателите на хотела всяка зима, при всеки сняг искат помощ и ситуацията от последното бедствие не е новост за тях. Призна го и самата София: „Всяка зима е едно и също, молим се като спре тока да ни го пуснат. Ако закъснея да го платя, ще ми го спрат, а като трябва да го пуснат, чакаме с дни...“ Това обаче е естествено, след като стотици домакинства са без захранване поради скъсани далекопроводи и големите аварии.
И тук идва въпросът – доколко ние, гражданите, сме отговорни? И когато има предупреждение за опасно време, а медиите дни наред преди това „гърмят“ не само в рубриката „Прогноза за времето“? Това спря ли колите с летни гуми през проходите? А в случая семейството наематели защо остана да „бедства доброволно“ когато всички останали са напуснали обектите преди да стане "напечено"? А след това недоволстват, че никой не им обръща внимание. Случаят може и да не е масова практика, но показва масовата недобросъвестност и безхаберие за собствената и чужда безопасност. И злоупотреба с мисията на онези, които са доброволци не само по име.
Щиляна Чакърова