Влизането на България в Еврозоната и приемането на еврото ще са във фокуса на обществения интерес още дълго време. Не само защото този въпрос е от огромно значение за икономическото и финансово развитие на държавата, но и защото за управляващите засега това е благоприятна тема за положителна пропаганда, а това е важно в ситуация на предстоящи избори.

Няма съмнение, че влизането на България в Еврозоната ще е най-големия политически успех за нас от присъединяването на страната ни в ЕС насам. Икономическите ползи също ще са огромни. Те са следните:

• по-тясна икономическа и финансова интеграция с най-силните държави от ЕС, отпадане на някои рискови ставки върху банковите активи и държавните облигации в евровалута (по смисъла на Регламент 575 на ЕС).
• увеличаване на кредитния рейтинг на страната и намаляване на цената, по която държавата ни емитира дълг.
• достъп на банките ни до кредитиране от последна инстанция (от ЕЦБ), което директно ще повиши устойчивостта им срещу ликвидни кризи.
• повишаване на привлекателността на България за чужди инвеститори
• свеждане до минимум на опасността българските политически сили и свързаните с тях олигархични кръгове да оказват натиск върху българския банков надзор

Около бъдещото приемане на страната ни в Еврозоната обаче битуват някои митове, пораждащи напразни опасения и надежди.

Замяната на лева с евро няма да стане по сегашния курс 1.95583 лв. за 1 евро, а по по-висок курс - 2 лв. към 1 евро.

Курсът по който една държава въвежда евро се определя още при присъединяването й към ERM II. За момента три държави с фиксирани курсове на националните си валути са се присъединили към еврото. Това са Литва, Латвия и Естония и в нито един от тези три случая няма промяна на фиксирания курс.

При замяната на лева с евро стоките и услугите ще поскъпнат двойно.

Данните от всички предишни въвеждания на еврото в други страни показват, че подобни опасения са напразни. Дори когато е имало ръст на цените те са били или кратковременни - за по-няколко месеца или причината за тях въобще не е била въвеждането на еврото.

Влизането на страната ни в Еврозоната, ще доведе до автоматично увеличение на доходите.

Доходите няма да нараснат заради влизането ни в Еврозоната, а заради нараснала производителност и търсене на работна сила.

Въвеждането на еврото у нас ще доведе до намаляване на лихвените проценти по кредитите за фирмите и населението.

Груба заблуда, защото в държавите от Еврозоната и сега лихвите по кредитите не са еднакви. Те зависят най-вече от риска на кредитополучателя, а у нас той е много по-висок отколкото в Германия, Холандия или Франция.

След влизането ни в Еврозоната банки няма да фалират.

Страшна заблуда, защото от началото на кризата през 2009-а над 20 големи банки в държавите от Еврозоната буквално се сринаха като някои от тях бяха преструктурирани, а други буквално изчезнаха. В Ирландия фалира целия банков сектор. Истината е, че когато една държава е в Еврозоната банките й имат по-големи възможности да получат ликвидна подкрепа от кредитор от последна инстанция с неограничени възможности - ЕЦБ, без да се опасяват, че тази подкрепа зависи от интересите на недобронамерени местни политици. Възможностите за преструктуриране на банки, ако страната ни е в Еврозоната също са по-големи, но както показа случая с латвийската банка ABVL от 2018 година, не е задължително ЕЦБ да разреши преструктурирането на една фалирала банка. Напълно е възможно директно да реши да й отнеме лиценза и да поиска обяваването й в ненсъстоятелност.

Една от най-големите заблуди, която напоследък започна да се шири у нас е, че ако през 2019-а страната ни влезе в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, известен като ERM II, от 2022-а тя ще въведе еврото. Историята на присъединяването на нови държави към Еврозоната показва, че спазването на този двегодишен период е по-скоро изключение, отколкото практика.

От всичките седем страни приели еврото след първоначалното създаване на Еврозоната и присъединяването на Гърция към нея правилото за двете години от влизането в ERM II до включването в Еврозоната е спазено за Кипър и за Малта. За други държави престоят в ERM II е много по-дълъг, а за Литва той е над 10 години. И за да няма недомлъвки по този въпрос, по-надолу изброяваме новоприсъединилите се страни с годините им на влизане в ERM II и в Еврозоната с линкове към съответните официални пресъобщения за тези събития.

Словения влиза в ERM II през 2004 година, a e приета в Еврозоната и въвежда еврото през 2007 година.

Естония влиза в ERM II през 2004 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото от 2011 година.

Литва влиза в ERM II през 2004 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото от 2015 година.

Кипър влиза в ERMII през 2005 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото през 2008 година.

Малта влиза в ERM II през 2005 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото през 2008 година.

Словакия влиза в ERM II през 2005 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото през 2009 година.

Латвия влиза в ERM II през 2005 година, а е приета в Еврозоната и въвежда еврото от 2014 година.

Не бива да се забравя простия факт, че преди една страна да стане член на Еврозоната, тя първо трябва да бъде поканена да се присъедини към ERM II. Наблягаме на думата поканена. Покрай многото събития, форуми, официални заявления и коментари, напоследък, в обществото се създава усещането, че влизането ни в ERM II не подлежи на съмнение, защото Европейската комисия и Еврогрупата (в нея влизат всички държави от Еврозоната и Дания) са настроени добре към България и защото правителството и БНБ са изпълнили всички необходими ангажименти това да се случи.

Нека да е ясно, че ЕК и Еврогрупата въобще не са добронамерени към влизането на България в ERM II. Ако бяха добронамерени, щяха да поканят страната ни да влезе в двегодишния механизъм още през лятото на миналата година, когато стана ясно, че изпълняваме всички критерии на Маастрихт. Вместо това ЕК и Еврогрупата буквално изнудиха правителството да поиска да влезе в ERM II едновременно с влизане в Европейския банков съюз. Такава процедура е прецедент в практиката за влизане в ERM II, защото досега страните са се присъединявали към банковия съюз едва след като са ставали членове на Еврозоната.

Измислената специално за България обновена процедура я поставя в неблагоприятно положение, защото дава много опции да й бъде отказано да влезе първо в ERM II, а дори и да бъде приета да бъде държана неограничено време в ERM II, но извън Еврозоната. А съществените ползи за страната ни идват едва след като влезем в Еврозоната. Така че да не бързаме с каквито и да е коментари и очаквания по въпроса за еврото преди да сме влезли първо в ERM II, a след това в Еврозоната, тъй като перспективите кога това ще се случи не са много ясни.