Голяма част от това, което създаде за икономиката, безразсъдно го разпродаде
урция има проблем за своето оцеляване и запазване на националното си единство заради конфликтите в региона, натиска от САЩ, терористичните организации, но най-вече в следствие на ситуацията с икономиката на страната, пише Баръш Достер в „Джумхуриет”.
Преди години Турция бе една от седемте страни в света, които сами се изхранваха. Сега вече не може да прави това. В селското стопанство е зависима от вноса. Внася плодове и зеленчуци от 126 страни по 133 стокови позиции: от леща до фасул, от месо до пшеница, от чай до лук. Купува фуражна слама от Грузия и България.
При това положение в областта на селското стопанство, Турция не може да бъде силна индустриална държава. Точно обратното – през последните години силно се деиндустриализира.
Дори и при ръст на икономиката, не можа да създаде заетост. Голяма част от това, което създаде за икономиката, безразсъдно го разпродаде. Повечето на безценица, покривайки печалбите само за няколко години, на цени, които са по-ниски от стойността на терените под заводите.
Страната не можа да използва ефективно и самите придобити средства от приватизация. Всичко, което държеше в ръцете си – включително и взетите външни кредити, погреба в бетон. Луксозни жилища, лъскави търговски центрове. По тази причина при сегашната икономическа структура просто няма как да има производствена икономика. Не може да се увеличава заетостта. Не могат да се внедряват и произвеждат напредничави технологии. Не могат да се привличат и осигуряват външни инвестиции. Не може да се генерира висока добавена стойност.
Всяка година Турция има нужда от минимум 200 милиарда долара от външни източници. Това означава изключително висок дефицит по текущата сметка, който се превръща в структурен проблем.
Най-важната причина за текущия дефицит е енергийната зависимост. Турция освен това е зависима от вноса на високи технологии - не само от външните финансови източници и чуждестранни инвеститори. Намирането на кредити вътре в страната и в чужбина става с цената на много високи лихви. Турция се затруднява да плаща не само главниците на тези големи заеми, а дори просто редовно да ги обслужва и погасява техните лихви. През периода 1986-2003 година страната е приватизирала обекти за 8,6 милиарда долара. В периода 2003-2017 година приходите от приватизация са 60 милиарда долара. Не се вижда обаче ефектът от тази приватизация, какви проблеми тя е разрешила. Точно обратното. Предприятията се управляват по същия начин.
Една от най-важните причини за изникването на проблема за оцеляването на Турция, е именно икономическата структура. Страната има общ външен дълг в размер на 470 милиарда долара. Крехкостта на икономиката е заради зависимостта от външни източници. В резултат на това растежът на икономиката е базиран не на производство, а на потребление, не на износ, а на внос. Това е също така резултат на отказа от въведеното с републиканското устройство на страната планово и хармонизирано възстановяване и развитие.
Поради тази причина, един туит на американския президент Доналд Тръмп моментално повиши цената на долара в Турция. Поради тази причина, въпреки всички изявления против САЩ, през ноември 2018 г. Турция не посмя да внесе петрол от Иран. Поради тази причина Анкара беше стресната от заплахата, че „Вашингтон внимателно следи търговията между Турция и Венецуела и ако бъдат установени някакви нарушения на наложеното ембарго, веднага ще бъдат предприети мерки”.
Зависимостта и влиянието на икономическата структура върху политиката не е от вчера. Още по времето на Османската империя, при Кримската война (1853 – 1856 г.), през 1854 година е взет първият външен заем. Той е погасен от сегашната Република Турция чак след 100 години, през 1954 г.
Поради тази причина днешната раздробена и сбъркана икономическа структура на Турция, може да предизвика нови проблеми, опити за заплахи и противопоставяне и в Кипър, и в Егейско море, и в Средиземно море, и в Черно море, и в Сирия, и в Ирак, и в отношенията с Иран.
www.vesti.bg
