Вече знаем, че при някои хора нуждата от алкохол е генетично обусловена. Новопроведено изследване доказва, че всъщност злоупотребата с алкохол променя работата на гени, свързани с пиенето, и би могла да доведе до зависимост в бъдеще.

Проучването е проведено от учени от Университета Рутгерс. Те открили връзка между химични промени в два жизненоважни гена и злоупотребата с алкохол при възрастните. Резултатът би могъл да обясни защо алкохолът се смята за едно от най-пристрастяващите вещества в света.

Около един на всеки пет любители на алкохола ще развие зависимост към него.

Като се има предвид как ни кара да се чувстваме на сутринта, броят на тези които посягат към него е изненадващо голям.

Очевидно в качеството си на антидепресант, той предизвиква чувство на задоволство. И макар повечето хора да знаят кога да спрат, мнозина си наливат още една и още една чаша.

Предишни изследвания подсказаха генетично влияние върху мозъка и неговата реакция към алкохола.

Един от примерите е генът Per2, участващ в регулацията на циркадните ритми и определени мозъчни функции.

Изследвания с мишки демонстрираха как мутирала негова версия може да задейства каскада от биохимични реакции, водещи до пристрастяване. Генът се свързва и с повишена консумация на алкохол при тийнейджъри.

Наред с още един ген, кодиращ протеин свързан с реакцията на стрес - хипоталамичен проопиомеланокортин (POMC), стойностите на Per2 били анализирани в кръвни проби от 47 доброволци, участници в по-голям експеримент върху алкохолните навици.

Групата се състояла от любители на бирата, непушачи, които определяли себе си като умерени или тежки консуматори.

Участницинте прекарали 3 дни в болница, където за кратко трябвало да наблюдават изображения, чиято цел била да увеличат нивата им на стрес, неутрални изображения или сцени свързани с алкохол, последвани от сесии с консумация на бира.

Макар на доброволците да било обяснено, че дегустират напитки, за да определят кои от тях са еднакви, в действителност бил изследван алкохолния им апетит.

Относно количеството алкохол, не били регистрирани никакви изненади.

В сравнение с умерените консуматори, заклетите любители на алкохола се нуждаели от повече опити, за да идентифицират бирата. Желанието им за още 1-2 чаши била отразена и във въпросниците, които трябвало да попълнят.

Оказало се, че изображенията не влияят на жаждата им – консуматорите били сколнни да изпият още няколко бири, без значени какво наблюдавали.

Кръвните проби, обаче, разкрили тенденция за метилиране на гените Per2 и POMC при най-заклетите любители на алкохола.

Този процес на уплътняване на гена с молекула се смята за епигенетична промяна. Кодът остава непроменен, но експресията се променя. В този случай метилирането довело до по-слаба експресия.

Самото изследване не разкрива ясна причинно-следствена връзка. Епигенетичните промени може да се дължат на редица фактори на околната среда, не само употребата на алкохол.

Възможно е двата гена да се изклюват заради стрес или да са наследени от родителите.

Но като се имат предвид резултатите от предишни изследвания върху ефекта на алкохола върху гена Per2, е много по-вероятно злоупотребата с алкохол да предизвиква епигенетични промени, които на свой ред увеличават желанието за спиртни напитки.

Хората, които консумират алкохол в големи количество може би променят собствената си ДНК, по такъв начин, че още повече увеличават желанието за алкохол. Това обяснява защо алкохолизмът е толкова силна зависимост, но някой ден може би ще доведе до появата на нов вид терапия за алкохолици.

Източник: sciencealert.com