71% от българите смятат, политическата система в България работи за богатите. Това сочат данни от проучване на агенция "АФИС".
Запитани, "За кого работи политическата система в България" - за богатите, за средната класа или за бедните?" - само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, а 2% от хората твърдят, че системата работи за бедните.
Отново 2% допускат, че установените порядки обгрижват с предимство "средната класа". А 11% избират междинен отговор - че днешната система не работи за никого.
Според европейската служба в периода 2012-2016 разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 показват, че тя надмина 8 пъти.
На въпрос дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от българите отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти (26%) предполага, че социалните разлики остават на същото ниво.
Източник: АФИС
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната - 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един не споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% смятат, че неравенството намалява.
На въпрос дали са равни пред закона бедните и богатите в страната само 4% отговарят положително. 25% смятат, че са равни само в някои случаи, а 69% са категорични, че няма равенство между бедните и богатите.
Източник: АФИС
Според проучването 39% оценяват зависимостта на властта от бизнеса като "силна", докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират отговорът "Властта е бизнес, бизнесът е власт".
Данните показват, че идеологията и политическата ориентация влияе върху кохезията, но дори темата за неравенството достига ниво, което прокарва разделителни линии в обществото.
