На сайта на парламента е публикуван законопроект, чието заглавие насочва към промени в Закона за авторското право и сродните му права. По същество обаче се предлагат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които могат драстично да променят логиката на телевизионния пазар.

С днешна дата той е изтеглен от вносителите му, но с уговорката, че е временно. Пред "Капитал" председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов, който е сред вносителите, обясни това с необходимостта от обществено обсъждане, за да не възниква напрежение в индустрията. "Чак след това ще върнем текстовете за обсъждане в парламента", каза той.

Ще остане ли пазар
Законопроектът, внесен от Данаил Кирилов и Анна Александрова от ГЕРБ и Емил Симеонов от "Обединени патриоти", засяга въпроса със задължителния пренос на програмно съдържание - т.нар. must carry, уреден в ЗЕС. Сега с такъв статут се ползва само БНТ1 като обществена медиа. Операторите я разпространяват задължително и не плащат за това, защото съдържанието й се третира като обществено благо.

Този усложнен процес, лансиран без мотиви, трудно може да маскира намесата на управляващите на телевизионния пазар. Най-логичното обяснение за него е гарантирано от държавата финансиране на определени телевизии през таксите, които гражданите плащат за пакетите на разпространителите.

Новата регулация предвижда увеличаване на броя на телевизиите, които ще са задължителни за разпространение от телекомите, кабелните и сателитните оператори и които трябва да им плащат по определена цена. Критериите, по които ще бъдат избирани облагодетелстваните със статута must carry програми, трябва да се определят от Съвета за електронни медии (СЕМ) съвместно с операторите.

На пазара се коментира, че въпросните предложения са по идея на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), която обединява търговските медии и в нея освен големите канали като bTV и "Нова" членуват и по-малки като "Европа", "Канал 3" и "Евроком". Засега от самата асоциация се въздържат от коментар, но основен защитник и проводник на този текст е изпълнителният директор на открито проправителствената телевизия "Европа" Георги Харизанов, който е свързан с ГЕРБ по различни начини, включително и като тенис партньор на премиера Борисов. Преди да се премести в "Европа", Харизанов водеше предаване в свързваната с Делян Пеевски телевизия "Канал 3". В неопределената в законопроекта група на облагодетелстваните от промяната телевизии вероятно ще може да влезе всяка, която нагоди програмата си към критериите на сформирания от управляващите регулатор. Тогава на преден план излизат два въпроса: доколко ще може да се говори за пазар и кой ще поеме загубите на разпространителите от наложеното им задължение да плащат по определени на практика не от тях цени.

От Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО), обединяваща разпространителите, сред които A1, "Виваком", "Булсатком", "Теленор" и др., които ще бъдат засегнати от закона, отбелязват липсващите мотиви, които да изяснят целта на предложените изменения. "Чрез промените в преходните и заключителни разпоредби в ЗЕС се прави опит да се измени съществуващият бизнес модел на разпространение на платена телевизия", коментираха от БАККО.

От сдружението припомнят, че сега действащата разпоредба, която е обект на промяна (чл. 49 от ЗЕС), осигурява безплатен достъп до цифрово ефирно разпространение на програми от обществен интерес след спирането на аналоговото през 2009 г. Нещо повече - държавата финансираше и приемните устройства за социално слаби. При обичайната практика или операторите ги разпространяват, без да плащат за това, или самите телевизии им плащат.

Според представители на БАККО предлаганите промени въвеждат нов модел на задължително разпространение, различен от познатите. От асоциацията казват, че изменения от подобен характер задължително трябва да подлежат на широко обществено обсъждане между всички заинтересовани страни, експерти и самите потребители. "Всеки законопроект трябва да се придружава от оценка на въздействието му върху обществените отношения, икономическата среда и потребителите, изготвена от вносителите. В случая с промените в ЗЕС такава липсваше. Надяваме се, че оттеглянето на законопроекта е знак, че тези принципи ще бъдат спазени", се посочва в становището на организацията.

Протекционизъм
Членове на АБРО вярват, че законопроектът е временно изтеглен. Според Георги Харизанов промените могат да гарантират съществуването на по-малките телевизии като управляваната от него "Европа". Той нарече промените протекционистки, защото ще гарантират сигурен приход на каналите, които ще влязат в пакета програми за задължително разпространение. "Единственото медийно съдържание, за което гражданите плащат в момента, е за достъп до пакетите на телекомите, кабелните и сателитните оператори, които излъчват нашите тв програми. Ако операторите имат сигурен приход от таксите, ние нямаме сигурен приход от аудиторията, която така или иначе ни гледа. Малките телевизии нямат договори с операторите, базирани на брой абонати, плащат ни колкото им се откъсне от сърцето. А ние не сме в силна позиция да преговаряме за цените. Парите, които хората дават за телевизия, реално не стигат до телевизиите", посочи той. По думите му законопроектът ще позволи на телевизиите от пакета за задължително разпространение да се издържат от приходи от аудиторията си и да зависят от нея, а не от държавата, надпреварвайки се за финансиране по европейски проекти и обществени поръчки (виж таблицата). "От този законопроект в голяма степен зависи пазарното оцеляване на телевизиите", смята Харизанов. Според него операторите не трябва да увеличат таксите, които потребителите им плащат, което означава доброволно да намалят печалбата си.

По отношение на критериите, по които ще се избират каналите за задължително излъчване, изпълнителният директор на телевизия "Европа" изброи "производство на собствено съдържание, ясна собственост, български новини и публицистика и др".

Опасностите
Преподавателят по медийно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Нели Огнянова смята, че предложенията са в полза на определени играчи на пазара. "Вносителите правят опит да променят баланса в медиите, като с всеки отделен текст от проекта облагодетелстват определени производители на програми и сдружения на доставчици", каза тя. Според Огнянова е важно обстоятелството, че законопроектът, който предлага и други телевизии да се излъчват задължително като БНТ1, не казва изрично, че програмите им трябва да са от обществен интерес.

"Със задължителен пренос и заплащане от операторите за него ГЕРБ и патриотите ще подкрепят проправителствените медии икономически. Проектът е и политически, защото се очаква именно те да получат тази възможност, не случайно името на директора на една от тях се сочи като автор на идеята", коментира Нели Огнянова. Тя допълни, че АБРО са помислили за себе си, защото законопроектът предвижда цената да се договаря и със сдружение на радио- и/или телевизионни организации. "Грубо лобистки текст, който засега по някакви причини е спрян в движение, но подобни идеи са като феникс", смята експертът по медийно право.

СЕМ чака ясен знак
От Съвета за електронни медии, който на практика трябва да определи кои ще са облагодетелстваните телевизии, нямат коментар по същество, тъй като там не са получени публикуваните на сайта на парламента промени. "Сега, когато законопроектът е оттеглен, няма как да имам позиция, защото, съгласете се, текстовете могат да претърпят промени", каза председателят на СЕМ София Владимирова. Останалите членове се придържат към това становище. Само Бетина Жотева изрази лична позиция, че финансирането на медиите не може да става чрез задължаване на операторите и абонатите. "Ако една телевизия е достатъчно важна и интересна, ще има място за нея в пакетите на разпространителите. Самите оператори имат права какво да предлагат, но всеки има интерес да излъчва обществено значими и важни програми. А зрителите избират кои да гледат, независимо дали са включени в някакъв задължителен пакет или не", коментира тя.