Учени ще се съберат в отдалечен заснежен регион от югозападна Гренландия през следващото лято в опит да определят дали скали на възраст 3.7 милиарда години съдържат едни от най-старите вкаменелости на живот на Земята.
Малките, триъгълни структури, открити в скалите будят противоречие, като някои учени твърдят, че те не са доказателство за ранен живота на Земята. Изследователите, които първи обявиха, че вкаменелостите са доказателство за живот, не се отказват от твърдението си.
Планетарният учен Абигейл Олууд твърди, че чисто геологични процеси биха могли да обяснят триъгълните скални образувания – и че макар да е възможно да са се образували в резултат на микробен живот, липсват доказателства за това.
Научният диспут е свързан и с търсенето на живот на други планети от Слънчевата система, по-специално Марс.
Олууд работи в НАСА и участва в създаването на инструмента PIXL за рентгенова флуоресценция на скални проби, който ще бъде използван от апарата Марс 2020 в търсене на вкаменели доказателств за живот в марсианските скали.
Екипът на Олууд използвал инструмента, за да проучи пробите от Гренландия и докладвал, че концентрациите на титан, калий и въглеродни съединения в скалите не подсказва, че триъгълните структури са формирани в резултат на микробен живот.
Учените смятат, че преди 3.7 милиарда години, условията на Марс са били подобни на Земята по същото време и че ранни форми на живот може да са се появили едновременно и на двете планети.
“Изследователите трябва да се научат правилно да интерпретират резултатите от PIXL, преди да го изпратим на Червената планета”, казва Олууд.
Геолозите смятат, че поясът Isua Greenstone в югозападна Гренландия съдържа едни от най-старите оголени скали на Земята. Доскоро голяма част от района бе покрит със сняг – едва през последните няколко години, снегът се разтопи достатъчно, за да позволи на учените да проучат скалите.
През 2016 геохимикът Алън Нътман Университета Уолонгонг, Австралия и колегите му обявиха, че триъгълните структури по повърхността на част от скалите са сечения на конусообразни строматолити – малки вкаменели структури, създадени от микробни колонии по дъната на водоемите.
Според тях концентрациите на титан и калии във вътрешността на триъгълните структури е различна от тази в скалите извън структурите – възможен химичен “биоотпечатък”. Екипът твърди, че концентрациите на карбонатни химикали подсказват, че микробните колонии са извличали карбонати от заобикалащата ги морска вода.
Преди откритието в Гренландия, най-ранните познати ни строматолити бяха тези в езерото Strelley Pool, Западна Австралия, датирани от преди 3.4 милиарда години. Ако твърденията на Нътман бъдат потвърдени, най-ранните доказателства за живот на Земята ще бъдат изместени с 300 000 години по-рано.
Според Олууд обаче, геохимията на структурите е същата като в други участъци от околните скали, които не съдържат никакви строматолити, следователно те не са вкаменели свидетелства за ранен микробен живот на Земята.
За да сложи край на спора, Олууд организира полева експедиция през идното лято, на която са поканени Нътман и други изследователи.
Друго скорошно изследване на оголеното дъно на древен океан в Квебек, Канада също откри предполагаеми вкаменелости, които можа да се още по-стари – между 3.77 и 4.29 милиарда години – но и в този случай са нужни повече научни доказателства, категорична е Олууд.
Междувременно тя е убедена, че опитът им с анализирането на пробите от скалите в Гренландия ще подпомогне търсенето на останки от живот на Марс.
Източник: livescience.com
