Докато всички вече говорят за „Бохемска рапсодия“ и продължението на „Фантастични животни“, сърце не ми дава да подмина едно друго заглавие, което излезе още в началото на октомври, и има опасност да си тръгне от екраните у нас по-тихо, отколкото заслужава.
За един месец съм гледала „Роди се звезда“ 3 пъти (което не ми се беше случвало от „Ла Ла Ленд“ насам) и емоциите покрай него ще ни държат поне до „Оскар“ церемонията в края на февруари, когато няма как да не очакваме той да бъде отличен.
Наградите настрана, с или без тях този филм е забележителен по ред причини, макар и сюжетът на пръв поглед да не изглежда като една от тях. В него главният герой Джаксън Мейн е застаряваща кънтри/рок звезда, която злоупотребява с алкохола и наркотиците, а междувременно изпитва и други здравословни проблеми, които застрашават кариерата му. Тогава той среща Али, която сервира в ресторант, но с гласа си заслужава голямата сцена – и Джаксън ѝ я дава заедно със себе си, но проблемите за двамата тепърва предстоят.
Ако историята не ви звучи достатъчно иновативно, то е защото води началото си от 1937 г., когато излиза първият филм с това име. Следват го два негови римейка, а Брадли Купър се оказва достатъчно смел да посегне за четвърта поред екранизация, която да превърне в режисьорския си дебют.
И сякаш това не е достатъчно за актьора, който решава да изпълнява и главната роля в своята версия на „Роди се звезда“. След 6-месечни уроци по музика и въоръжен с дрезгав глас, южняшки акцент, дълга коса и брада, той помита с всички нужни умения, без някое от тях да пострада заради друго. Спокойно може да се каже, че това е най-сложната, но и най-добрата роля на Брадли Купър досега.
Той сам избира своята звезда, която поставя в центъра на лентата. Лейди Гага обаче изглежда по-незвездно отвсякога и то по негово желание. Камерата не я изпуска от близък план, където с естествения цвят на косата си, вместо перуки, и без грим тя е по-оголена от всякога. Встрани от музикалното си представяне, което и без това е част от професията ѝ, Гага играе с лекота, сякаш е прекарала 10 години пред камера, а не пред микрофон.
Купър и Гага са чудесни не само поотделно – двамата имат наелектризираща химия, която е невъзможно да не ви разчувства още от самото начало. Това, което почти изглежда като класическата приказка за Пепеляшка и принца, всъщност е реалистична и разстърсваща история, която вълнува заради начина, по който е разказана, и заради тези, които ни я разказват.
Джаксън и Али се влюбват чрез музика, макар и „Роди се звезда“ да не е типичният мюзикъл, в който диалозите изведнъж преминават в песни и танци. Той не е и биографичен филм за легенда като Фреди Меркюри, но разказва за много други на брой хора, лутащи се по пътя си – някои от които намират себе си, други се загубват още повече, но поне успяват да запалят пламъка у някой друг преди техният да угасне.
Музикалната драма умело успява да вплете различни теми – семейни проблеми, зависимости, цената на таланта и славата, правилата на музикалната индустрия, противопоставя изкуството срещу шоубизнеса и издига над тях любовта, която невинаги печели. Или поне не по начина, който очакваме.
Черешката на всичко това е саундтракът на „Роди се звезда“, който сам по себе си е феноменален с настръхващите изпълнения и смесицата от поп, рок и кънтри. Той вече има свой живот по върховете на музикалните класации – превърна се в петия албум на Лейди Гага, който застава на №1 в САЩ, и първия такъв за Брадли Купър.
Изглежда, че звездата, която се ражда, не е само една, и това прави филма още по-специален – затова не чакайте да залезе от екраните у нас. По-добре си поплачете по време на „Роди се звезда“, отколкото заради това, че сте го пропуснали.