Проф.д-р.инж. Валентин Колев е декан на Електротехническия факултет в Технически университет- София.
-Професор Колев, напоследък се говори, че има търсене на пазара на труда за специалисти, а няма кандидати за работа. Каква е ситуацията с кадрите в сектор енергетика у нас, споделете от позицията на висшето учебно заведение, което се грижи за подготовката на бъдещите енергетици?
-За съжаление, новините не са много добри. Защото фактите са, че заедно с увеличаването на търсенето на кадри, всъщност намалява и интереса на подрастващите, на учениците към нашата специалност.
-Какво е вашето обяснение за това, като човек, който наблюдава процеса отвътре?
-Едно от обясненията е, че не можем да се преборим с актуалността на специалности, като информационни технологии и телекомуникации, например. Оказва се, че децата искат да са на хладно и на топло, пред компютрите, и да взимат високите заплати един ден от хоум офисите си. А в нашата специалност, което вероятно я прави и непримамлива, голяма част от завършилите имат работа на терен. Тоест работа обикновено при различни външни атмосферни условия и високорискова.
-Но според официалните данни именно във вашата сфера са едни от най-високите заплати. Дори и този факт ли не може да привлече вниманието на младите?
-В държавната сфера може да се каже че е така, но в частния сектор, според мен, информационните технологии и телекомуникациите не могат да бъдат достигнати. Другият момент, който се явява като слаба страна за кадрите, е средното образование. Моите наблюдения са, че на студентите, които идват при нас в първи курс им става все по-трудно и по-трудно. И това е така, защото те не са подготвени да надграждат. И професионалните гимназии реагират на пазара и се оттеглят от това да обучават ученици по специалност електротехника и електроенергетика.
-А каква е тогава взаимовръзката между училищата и специалностите в университета, които обучават в една и същата сфера в средното и висшето образование? Къде е спойката, приемствеността?
-За съжаление приемственост се губи донякъде. А причината: в момента от студентите в трети курс в специалност електротехника, на които аз преподавам техника на високото напрежение, от 20 души само един е завършил Електротехникум, и то в Пирот. Той е единственият, който е завършил професионална гимназия със специалност електротехника, по която продължава да надгражда и му е доста по-лесно в момента от останалите, които са завършили в средното си образование някакви други профили.
Забелязва се почни постоянен спад на интереса изобщо към специалностите в енергетиката, а същото нещо се отнася и за енерго-машиностроителния факултет. При нас, например, държавният пример е за 100 души, а записваме 50, което пък предопределя липсата на подбор. А липсата на подбор снижава драстично входящото качество на учениците.
Като мярка още преди няколко години въведохме стипендиантски програми, в които се включиха Енергийния системен оператор, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и други електроразпределителни и частни компании, които работят за нуждите на енергетиката. За съжаление обаче, поради това, че може би, размерът на стипендиите не е достатъчен от гледна точка на нуждата на студентите, а пък в същото време има обвързващ ангажимент след това, към тези програми интересът драстично намалява.
-Практиката е именно такава в повечето държави, защо в България не се получава?
-ЕСО, дават пет стипендии на курс, но ние не можем да ги запълним тези стипендии. Една стипендия е в размер на 2 хил. лева на година плюс таксите за обучение. Повечето студенти обаче не искат да се обвързват с договори след завършването си за тази сума.
-Но така имат осигурена работа след като излязат от университета, какво по-хубаво от това?
-Ето тук може би се допуска грешка в мисленето. Защото, ако допреди десет години голяма част от завършващите трудно си намираха работа, това отдавна вече не е така. Днес редовните студенти бакалаври, които са 3-4 курс, абсолютно всички работят.
Няма ден, в който да няма запитване към мен от колеги от държавни и частни компании в енергетиката за кадри. През юли, например, на бакалаврите, които трябваше да се дипломират, във всички комисии за защита на дипломните работи обявих, че който иска, може да ми изпрати СV, за да го представя пред колегите. От 40 души само 3- ма ми изпратиха автобиографиите си. Това означава, че всички останали вече работят. И по-голямата част от тях по специалността си.
-Тогава какъв е изходът за българското образование и как ще се съхрани взаимовръзката между различните нива в него в специалностите, за които става въпрос?
-Спешно трябва да извършим мероприятия за повишаване на интереса в енергетичните специалности.
Като декан търся финансиране, за да осигурим на бъдещите студенти първи курс обучение без такси. И по този начин да привлечем кандидати за нашите специалности. Но това не може да се случи без помощта на бизнеса
-Каква роля играят младите хора, като нов почерк в енергетиката на България?
-Има абсолютна необходимост от тези млади хора, които да попълнят местата на естествено застаряващите кадри в енергетиката. Процесът на приемствеността е задължителен. Ако някой си въобразява, че в средното образование или университета ще получи докрай съответните знание и умения, греши. В университета се дава базата, а всички онези допълнителни компетенции се получават в работата. За да се случи това трябва настоящите специалисти да покажата, да обучат младите кадри. Ако се скъса тази връзка, това ще е пагубно.
Интервю на Красимира Славова
Порчо
Недоволен