В "Проглас към Евангелието" Константин-Кирил Философ пише: "Голи са без Книги всичките народи, понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят..."

В Деня, в който отдаваме почит на народните си будители, които в най-тъмните векове на робството помагат на народа ни да вярва в светлината и да съхрани своята идентичност, е задължително да си спомним за една свята книжка, която всъщност е първият български учебник - "Рибният буквар".

Негов автор е д-р Петър Берон. По време на издаването на забележителната книга на Българското Възраждане, той е бил едва 24-годишен. Българолюбивото дело се случва в град Брашов, годината е 1824 г. Букварът съдържа 140 страници и е в малък формат.

Пълното наименование на първия български учебник е: "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йовановича. В годе 1824"." Той оставя дълбока следа в културния, образователния и в духовния живот на българите.

Причината учебникът да е по-известен като "Рибен буквар" е последната страница на книжката. Там са изобразени кит и делфин - заради тези две риби, букварът получава това наименование. Наричан е така още през периода на Възраждането.

В него има интересна информация, но не е буквар в буквалния смисъл на думата. По скоро може да бъде наречен малка енциклопедия. В нея Берон събира най-различни факти, които обединява в 8 раздела. Той отхвърля разпространеното по това време килийно образование и препоръчва образованието в европейските държави, в които доста е пътувал.

В предговора Берон изтъква подбудите, които са го накарали да напише родолюбивата книжка.

Авторът изтъква, че за да се изучат добре децата, е необходим подготвен и добър учител. Берон напълно отхвърля метода на насилие или наказание. Твърди, че децата трябва да се учат, но и да играят. Учителят трябва да бъде авторитет за децата, да им служи за пример, пише Берон.

В първия си дял, букварът съдържа всички 42 черковнославянски букви, написани с 3 различни шрифта. В този дял е поместена и информация за частите на речта. За пример на различните времена и числа на глагола, Берон избира думата "любя".

Втори дял на буквара съдържа молитви - те са шест на брой и трябва да бъдат изричани от децата преди лягане и след ставане от сън, както и преди и след хранене и преди завършване и започване на учебните занятия.

Частта от трети до шести дял на буквара, може да бъде оприличена на днешната читанка - различни приказки и басни с поучителни истории, афоризми, разкази, цитати.

В дял трети "Добри съвети" Берон написва 57 съвета за отношенията между млади и стари, за уважението, разбирателството и любовта между поколенията, за толерантността.

"Умни съвети", който е поместен като четвърти дял от учебника, съдържа мисли от велики древни философи. Повечето от тях са поучителни за децата - кое е справедливо и кое не, кое добро и кое - зло.

Пети раздел е озаглавен "Басни" - в него са включени басни, предимно от Езоп.

50 кратки разказчета има в раздел шест. Берон ги е подбирал с идеята смисълът и поуката в тях да учи децата към честност, трудолюбие, приятелство и благородство. Разказите са от гръцката литература.

"Физически сказания" е седмият раздел, който всъщност е и най-голям. Дава знания по различни предмети - география, анатомия, хигиена и др. Обясняват се значенията на някои думи, освен това се разказва за различни видове животни, различни явления, анатомията на човешкото тяло и др. В края на книжката има 12 рисунки на различни животни, както и много интересни съвети за хората.

"Аритметика" е осмият дял от буквара. В него са поместени основните действия - събиране, изваждане, умножение и деление.

Последната информация, поместена на страниците на малката енциклопедия, съдържа обръщение към сънародниците. В него най-общо Берон призовава подпомагането за развиването на българските книги. Заглавието на обръщението е "Любезни еднородни".

В "Рибния буквар" българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, нo са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.

Поученията на д-р Петър Берон от "Рибния буквар":

Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.

Ако много хортуваш, много по грешки струваш.

Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път.

По-добре приятел верен, а не камен безценен.

Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.

Струвай добро, да намериш добро.

Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.

Който днес е болерец, утре можи да е слепец.

И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.

Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.

Щото ся вричаш, да го струваш.

Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората друго хортуват и друго мислят.

Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.

По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.

Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.

При каквито живейш, на тях ще уприличейш.

Да не гледаш кората, ами средата.

Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.

Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.

За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.

Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.

Днес да мислиш, утре що ще правиш.

По-добре да си сам, а не с развратен человек.

Не отдавай зло за зло.