Желязната завеса вече не разделя Европа, но на контитента и до днес се забелязват различия в нагласите относно религията, малцинствата и редица социални въпроси, като браковете между хомосексуалисти и абортите.

Тези различия проличават от серия изследвания сред населението, проведени между 2015 и 2017, обхващащи близо 56 000 възрастни от 34 страни в Западна, Централна и Източна Европа.

Понякога тези различия в нагласите са екстремни. Например, в почти всяка страна от Централна и Източна Европа по-малко от половината възрастни биха приели мюсюлманин в семейството си, докато в Западна Европа над половината. Подобно разделение се наблюдава и по отношение на евреите.

Най-толерантни в това отношение са Холандия, Норвегия, Дания, Швеция и Белгия, на другия полюс на настроенията са Армения, Чехия, Беларус, Литва и Грузия.

32% от българите биха приели мюсюлманин в семейството си, а 55% евреин.

Западноевропейците е много по-вероятно да приемат мюсюлмани в квартала си – 83% при финландците, срещу едва 55% от украинците.

Нагласите към религиозните малцинства вървят ръка за ръка с различните концепции за национална идентичност. Докато все още са били в сферата на влияние на Съветския съюз множество държави от Централна и Източна Европа са държали религията далеч от обществения живот. Днес, обаче, за повечето хора от бившия Източен блок, християнството е важна част от националната идетичност.

В същото време в западни страни като Франция и Великобритания, хората заявяват, че не е задължително да си християнин, за да бъдеш истински французин или британец.

Не всички държави обаче попадат в този модел. Например в Латвия и Естония хората също смятат, че да си християнин не е от значение за националната идентичност и все пак малцина изразяват готовност да приемат мюсюлмани в семейството или квартала си.

Къде се намира България: 33% от сънародниците ни смятат, че християнството не е важно за националната идентичност, срещу 66%, които смятат, че е важно.

Разделението Изток - Запад е очевидно при поне едно от проявлението на национализма – културният шовинизъм. В анкетите присъствало следното заявление, което хората трябвало да потвърдят или отхвърлят: “Нашият народ не е идеален, но културата ни превъзхожда останалите”. И макар да се наблюдават няколко изключения, централно и източноевропейците като цяло били по-склонни да смятат, че културата им превъзхожда останалите. Сред страните, в които тази тенденция е най-силно изразена фигурират Гърция, Грузия, Армения, България, Босна, Русия, Румъния и Сърбия.

Други въпроси също разделят Европа на Изток – Запад, този път касаещи социални теми като браковете между хомосексуалисти и абортите.

В Западна Европа мнозинството от хора приема браковете между партньори от един и същ пол, като близо половината от тези страни са легализирали практиката. Сред държавите от Източна и Централна Европа почти всички се противопоставят на идеята за бракове между гейове и лесбийки. Нито една от тях не е разрешила подобни брачни съюзи.

В България 79% отхвърлят идеята за хомосексуални бракове, а едва 18% я одобряват.

Макар абортите да са разрешени в Централна и Източна Европа от една страна, и в Западна от друга, се забелязват регионални различия по темата. В Западна Европа, включително католически държави като Ирландия, Италия и Португалия – 6 на всеки 10 души твърди, че абортите трябва да са разрешени в повечето случаи.

В Източна мненията варират. Страни като България, Естония и Чехия подчертано подкрепят абортите. В Полша, Русия и Украйна мненията клонят по-скоро към забрана на абортите.

80% от българите смятат, че абортите трябва да са разрешени, 15% се обявяват за забраната им.

Резултатите от изследванията сочат, че различията в мненията относно браковете между хомосексуалисти ще се запазят и в бъдеще. В повечето държави от Централна и Източна Европа младите хора също се противопоставят на идеята за брачни партньорства между представители на едни и същ пол.

Например 61% от естонците на възраст между 18 и 34 години е против тези бракове, в сравнение с 75% от хората на над 35-годишна възраст. Оказва се, че в почти всички страни от Централна и Източна Европа младите са много по-консервативни по темата в сравнение с младите и старите западноевропейци.

В допълнение, по темата за мюсюлманите и евреите младите жители на повечето централно и източноевропейски страни не са по-толерантни в сравнение с по-възрастните си сънародници.

36% от младите българи не биха приели мюсюлманин в семейството си, а 57% евреин.

Проведени по-рано изследвания откриха че:

- Християнската идентичност намалява сред западноевропейците, но се запазва силна в Централна и Източна Европа. Процентът на християните в Европа се е запазил стабилен през поколенията, в някои страни като Русия, дори се е увеличил.

- В сравнение с останалата част от света, целият европейски континент се отличава със сравнително нисък процент на традиционни религиозни практики (като посещение на църква и молитви). Процентът все пак е по-висок в Централна и Източна Европа. Жителите на тези държави са по-склонни да твърят, че вярват в бог и явления, като магии и проклятия.

- Повчето европейци смятат, че между религията и държавата трябва да има ясно разграничение. Тази идея, обаче, е по-широкоразпространена в Западна Европа. Мненията в Централна и Източна Европа варират.

- По въпроса за националната идентичност, хората из целия континент вярват, че е важно да се уважават националните институции и закони и че трябва да се владее официалният език в страната, за да се почувстваш истински гражданин. Тази убеждения са особено силни в страните от Централна и Източна Европа.

Сред официалните религии в Европа преобладават православното християнство, католицизма и протестанството. Значителна част от населението, обаче, изповядва и други религии, най-вече ислям. Най-красноречивите примери в това отношение са България, Русия и Босна.

Голяма част от анкетираните в Западна Европа определят себе си като атеисти, агностици или непринадлежащи към нито една религия. Тези хора съставляват 15% от западноевропейците, броят им е най-голям в Холандия – 48%. Хората в Източна и Централна Европа е по-вероятно да определят себе си за християни, макар да има и изключения – 45% от естонците и цели 72% от чехите твърдят, че не принадлежат към нито една религия.

Християнството бележи упадък в Западна Европа, такава тенденция, обаче, не се наблюдава в Източна или Централна Европа, там процентът на християните остава стабилен или дори се увеличава. Ръстът важи най-вече за страните от бившия комунистически блок.

Западноевропейците са по-склонни да твърдят, че религията не е важна, или че не вярват в бог, в сравнение с жителите на Източна Европа.

В България 19% от населението е категорично, че религията е важна част от живота ми. 19% посещават религиозни служби всеки месец, а 15% се молят всеки ден. 77% от българите вярват в бог.

Освен в бог, много източно и централноевропейци вярват и в съдбата, и други явления, свързвани с християнството, като “зли очи”. Най-висок е процентът в Армения – 83% и Босна – 80%.

В България 71% от хората вярват в съдбата, 55% в “зли очи” , а 36% в прераждането.

В това отношение Централна и Източна Европа се доближават повече до региони като Латинска Америка и Субсахарска Африка.

По отношение на разделението между държавата и църквата, 50% от българите споделят тази идея. 42% смятат, че държавата трябва да насърчава религиозните ценности и вярвания – най-висок е този процент в Армения - 59%, Грузия – 52%, Румъния – 46% и Швейцария – 45%.

Българите и румънците са сред народите, за които раждането в дадена страна е най-важно за определяне на идентичността – 88% от румънците, 85% от българите. Най-нисък е този процент при шведите – 22%, датчаните 36% и норвежците – 41%.

98% от датчаните, финландците и норвежците смятат, че уважението към законите и институциите е важно за националната идентичност.

Към тях се присъединяват и 95% от българите.

97% от сънародниците ни твърдят, че за националната идентичност важен е и езика.

Източник: pewforum.org