Има много рискове за икономиката ни заради опита за налагане на мерки за протекционизъм най-вече от страна на САЩ и агресивното им и провокативно поведение по отношение на останалите държави с развити икономики, посочи днес финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от vesti.bg.
Министърът изброи сред заплахите през следващата година „нестандартната геополитическа ситуация” в контекста на набиращата сила търговската война между Европа, САЩ и Китай, заявката за денонсиране на ядреното споразумение между САЩ и Русия, девалвацията на турската лира, и повишението на цените на енергоносителите, което създава инфлационен натиск в краткосрочен план. Той се въздържа да коментира детайли от проекторамката на бюджета за 2019 г., но подчерта, че планираният дефицит от 600 млн. лева трудно може да бъде избегнат.
„Единият вариант е предложете откъде да махнем 600 млн. лв., за да балансираме бюджета. Следваме фискалната стратегия още от 2014 г., която тогава за първи път предложих като финансов министър. През 2020 г. бюджетът ще бъде балансиран и като разчет. Нека приемем, че този дефицит, това планирано превишение на разходите над приходите е един вид буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното”, посочи Горанов.
По думите му няма нищо драматично в бюджета за следващата година. „Няма как да очакваме 100% съвпадения на позициите между правителството и синдикатите. Този път обаче сме доста близко спрямо това, което очакват синдикалните членове. Въпреки че работодателите биха упрекнали една теза, която свързва директно очакванията на синдикатите с фискалната рамка. Тази ревност между работодатели и синдикати не трябва да съществува”, смята финансовият министър.
Той добави, че до 2021 г. се очаква равнището на дълга спрямо брутния вътрешен продукт на България ще намалее, достигайки 17% от 25,6% в края на 2017 г.
Горанов каза още, че е рано да се каже и на този етап се правят изчисления за това, дали ще има коледни добавки. До средата на следващия месец ще стане ясно и те ще бъдат изплатени с пенсиите в началото на декември.
По отношението на обезщетението на майките през втората година, той каза, че не приема като добър подход хора, които са в работоспособна възраст да си стоят вкъщи, имайки предвид, че пазарът на труда страда от липса на кадри.
„Неслучайно миналата година въведохме и възможността за получаването на половината от високото обезщетение за първите 410 дни ако майката се върне на работа”, заяви Горанов.