Насекомите по света са в криза, показват все повече дългосрочни проучвания. Макар изследванията да са малобройни, данните показват драматични спад в популациите буболечки.
Ново проучване показва, че проблемът е по-мащабен, отколкото осъзнават учените. Огромна част от насекомите в девствена национална гора в Пуерто Рико са изчезнали, установява проучването, и горските животни, хранещи се с насекоми, също са изчезнали.
През 2014 г. международен екип биолози оценява, че през последните 35 години изобилието от насекоми като бръмбари и пчели е намаляло с 45%.
На места, където са има данни от дълъг период време за насекомите, главно в Европа, се отчита спадане на броя им.
Изследване от миналата година показва 76% спад в летящите насекоми през последните няколко десетилетия в германските природни резервати.
Последният доклад, публикуван в понеделник в Сборника на Националната академия на науките, показва, че изумителна загуба на насекоми се разпростира и в Северна и Южна Америка.
Авторите на изследването свързват загубата на тропическите насекоми с изменението на климата.
"Това проучване в PNAS е истински пробуждане - призив за яснота , че феноменът може да бъде много, много по-голям и в много други екосистеми", казва Дейвид Вагнер, експерт по опазването на безгръбначните животни в Университета в Кънектикът, който не е участвал в това изследване.
Той добави: "Това е една от най-тревожните статии, които някога съм чел."
Брадфорд Листър, биолог в политехническия институт Ренселър в Ню Йорк, изследва насекомите в тропически гори в Пуерто Рико от 70-те години на миналия век. Ако Пуерто Рико е островът на очарованието - "la isla del enanto",тогава дъждовната гора е "омагьосаната гора на омагьосания остров", казва той.
Гората, наречена El Yunque, е добре защитена. Испанския крал Алфонсо XII обявава джунглата за защитена през 19-ти век. Десетилетия по-късно Теодор Рузвелт я прави национален резерват, а Ел Юнке остава единствената тропическа дъждовна гора в националната горска система.
Учените сравняват ресурсите с данните от 1976, 1977година за насекомите в дъждовната гора, птиците, жабите и гущерите
Листър се завръща почти 40 години по-късно, заедно с колегата си Андрес Гарсия, еколог в Националния автономен университет в Мексико. Това, което учените не виждат при завръщането си, ги разтревожило.
Веднага станало очевидно, още когато влезли в гората. По-малко птици прелитали над главите им . Пеперудите, някога в изобилие, почти изчезнали.
Гарсия и Листър отново измерват насекомите в гората и други безгръбначни - група, наречена артроподи, включваща паяци и стоножки. Изследователите уловили артроподи на земята с плочки, покрити с лепкаво лепило, и вдигнали още няколко плочи на около три фута. Изследователите размахвали мрежите си стотици пъти, за да съберат съществата, които пълзяли през растителността.
Така те откроват, че биомасата (сухото тегло на всички заловени безгръбначни) е намаляла значително от 1976 г. насам. - до четвъртина или осмина от това, което е била. Между януари 1977 г. и януари 2013 г. процентът на улов в лепкавите земни капани е спаднал 60 пъти. Най-често срещаните безгръбначни в дъждовната гора - молци, пеперуди, скакалци, паяци и други са много по-малобройни.
Биомасата на насекомите спаднала с повече от 30%. Някои видове напълно са изчезнали от гората.
Животните, които се хранят с насекоми, също са се сринали. Друг изследователски екип използва мрежи за улавяне на птици през 1990 г. и отново през 2005 г. Уловът намалял с около 50%.
Гарсия и Листър анализират данните с оглед на насекомоядните. Популацията червената гургулица, който яде плодове и семена, не се е променила. Зелена птица, наречена "Пуерто Рика", която се храни почти изцяло с буболечни, е намаляла с 90%.
Хранителната мрежа изглежда е била засегната от началото ѝ. Авторите свързват каскадата със загубата на членестоноги, защото са засегните следващите по веригата - насекомоядните птици, жабите и гущерите, и няма такава тенденция при птиците, които се хранят със семена.
Листър и Гарсия приписват тази катастрофа на климата. В същия 40-годишен период, в който е установена катастрофата при членестоногите, средната температура в дъждовната гора се е увеличила с 4 градуса по Фаренхайт (2,2 градуса по Целзий). Безгръбначните животни, които живеят там, са адаптирани към тези температури и се справят зле при промяна - буболечките не могат да регулират вътрешната си температура.
Неотдавнашен анализ на изменението на климата и насекомите, публикуван през август в списание Science, прогнозира намаляване на популациите от тропически насекоми (авторът на това проучване Скот Мерил изследва вредителите по културите във Върмонтския университет). За сметка на това в умерените райони, по-далеч от екватора, където насекомите могат да оцеляват в по-широк диапазон от температури, селскостопанските вредители ще поглъщат повече храна, предупреждават Мерил и съавтори. Но след определен термичен праг, насекомите вече няма да снасят яйца, казва той.
