Тодор Мухтаров е роден на 25 октомври 1928 г. в с.Петково,Смолянско.Завършва гимназия в Кърджали,техникум по металургия в Перник и Института за учители-специалисти в София.Учи за офицер във Висшето военноморско училище във Варна.От 1956 до пенсионирането си през 1988 г. работи като журналист във в.”Нов живот”.
Носител е на орден „Св.св.Кирил и Методий”.Награден е заедно с легендата Кеворк Кеворкян със „Златното перо” на Съюза на българските журналисти.С присъщата си скромност отказва да го получи,защото смята Кеворкян за недостижим
През тази година той бе отличен за принос в журналистиката от кмета на Община Кърджали инж.Хасан Азис и от областният управител Никола Чанев.
-Г-н Мухтаров,кога най-после ще напишеш книга?Много твои читатели са ти задавали този въпрос.Чакат да получат отговор.
-Аз съм за Книгата на Гинес.Едва ли има друг пишещ брат,който твори вече 70 години,а няма още издадена книга.Смятам го за мой недостатък.Предложения съм имал от няколко издателства.От издателство „Светулка“.Неговият шеф Петър Анастасов лично ми предложи три пъти да ми издаде книга със епиграми и стихове.При това безплатно.Отказах.Просто мерак нямам.
-Ако някой събере твоите епиграми и стихове и ги публикува,ще бъдеш ли съгласен?
-Аз съм казал,че който иска да ми издаде книга,трябва да чака да ми издадат некролога.
-Бързаш ли с некролога?
-Не,не.Други едва чакат,но аз не бързам.Моята майка почина месец и половина преди да навърши сто години.Така че е рано за мен.
-Научил си много хумористи на занаят.Мислиш ли,че Кърджали е столица на хумора?
Не.Хумор не се учи.То си е божа дарбица.Тези които наистина имаха божа дарба станаха хумористи,пишеха.Имах добри,много добри сътрудници.Затова и нашата рубрика „Весела събота“ беше една от много добрите,с отлични автори.И найважното всички бяха местни.От областта.Аз не допущах външни автори.Вестникът е областен.Чувствах го като задължение да бъдат поощрявани.Самият „Нов живот“ бе един от водещите провинциални вестници в страната.В излизащото списание на Съюза на българските журналисти „Български журналист“ най-често хвалени бяха „Нов живот“ и „Отечествен зов“ от Враца.Това се дължеше на силния екип от журналисти и външни автори.
-Какво отличава родопския хумор от този в други краища на страната?
-Нямам впечатления родопския хумор да се отличава от този в други краища на страната.Няма родопски,няма пирински.Той е общонароден.Да!
-Добре де в Голямата франгаджийска република по благо ли се шегувате?
-Да,Голямата франгаджийска република е нашия Смоленския край.Няма някои който да е направил силно впечатление.Да се е изявил като добър автор.
-Ти си от Петково,столицата на Голямата франгаджийска република.Кое ви крепи в Кърджали?
-Не знам кой го измисли това франгаджии.Тук в Кърджали някои ни нарече така.Няма такива франгаджии.Ние сме си родопчани.Франгаджии е непонятна дума,дори за родопчани.
-Много сте единни?
-Единно е селото.В Петково няма индивидуално построена къща.Всички къщи са строени от всички,колективно.Строи ли се къща,цялото село е на бригада.А повечето от петковчани са зидари.Майстори.Да.Това е един много отличителен белег за селото.Тази взаимопомощ.Освен това няма до сега петковец да е водил някакво съдебно дело в Смолян.Към общината,към кметството е имало старейшински съвет.От възрастни хора.И има ли проблем в селото,проблем между хоратате са го решавали.Просто сме село за завиждане!
-Ти си от Мухтаровия род.Каква е била ролята на мухтара?
-Нашата фамилия е Велевски.Но дядо ми Тодор ,на който съм кръстен е бил няколко години по турско време мухтар т.е кмет.И така от Тодор Велевски станал Тодор Мухтаров.Кой го е прекръстил,не съм проучвал.Но всички сме станали Мухтарови.
-А слушали ли са го във Петково?
Да!Бил е много добър кмет.Един от най-дългогодишните кметове!
-Ти си единствения франгаджия,който е бил на Олимпийските игри в Москва.
-Защо ме определяш като франгаджия.Единствения кърджалиец-да!Не знам кой ни избра,но бяхме спортни журналисти от България.
-Дълги години си посветил на спорта.Всички спортни деятели те познават.Какво ти даде спортната журналистика?
-Водех приятна рубрика.Може би дълголетието ми на това се дължи.Във вестника отговарях за найхубавите рубрики-спорта и хумора!Спорта ме срещна с големи оптимисти.Хумора-също!Весели хора.
-Ти си дългогодишен деятел на туризма.Господ те пожали от трагичния инцидент в Стара планина.Любимец ли си на Всевишния?
-Не бях сред жертвите в Стара планина,когато загинаха 9 наши съграждани.Има нещо много любопитно,което се случи с мен.Аз бях готов за похода в Стара планина.Раницата съм я приготвил.Слагам я на гърба.Излизам на площадката на стълбището, заедно с комшията Иван Бозаков.След малко излиза и жена му.Тръгват те.Аз казвам на Иван.“Иване ,няма да дойда“.Той ме попита „Защо няма да дойдеш?“.Свали храницата.Жена му,Гълабина му казва“Остави го Мухтара,нали знаеш,че обича да се шегува“.Прибрах се в къщи.Прибрах си и раницата.И до сега нямам обяснение кой ме върна?Кой ми свали раницата от гърба?
-Какво те привлича в планината?
-Това е гласът,песента на птиците.Но не „Краят на песента“.
-Искам да те питам като стар кърджалиец,как помниш Кърджали като дойде в него и как го намираш сега?
-Аз дойдох в Кърджали като гимназист.Така се случи,че тук се върнах и на работа.Градът е доста различен.Съвременен,модерен.Има добри жители.Най-доброто е мирното ,братско съжителство и сътрудничество между българи и турци.То е за пример.Ние сме като братя.Повечето ми приятели са турци.Няма проблем в Кърджали между българи и турци.
-Какво ти е посланието към младите хора на Кърджали?
-Посланието ми е и те да следват примера на възрастните.Да поддържат тези братски отношения.
Въпросите зададе:Георги Кулов