Изследователи разработиха две нови илюзии, които разкриват как сетивата ни могат да си влияят едно на друго - по-специално, как звукът може да доведе до визуални илюзии.

Тези илюзии се появяват толкова бързо, че предизвикват явление, наречено постдиция (за разлика от предвиждането), при което стимул, който се случва по-късно, може да повлияе обратно на нашето възприятие на по-ранно събитие, разказва ScienceDaily.

Ние възприемаме света чрез нашите сетива, от непрекъснатия поток от гледки, звуци, миризми и др.  Нашите мозъци приемат тези сигнали и ги обработват, като пораждат нашите индивидуални възприятия за света. Но понякога нашите сетива ни лъжат, пораждайки перцептивни илюзии. Изследователите отдавна изучават такива "измами на съзнанието" и за тази цел дори сами създават илюзии.

Изследователи от Калифорнийския технологически институт разработиха две нови илюзии, наречени "Илюзорният заек" и "Невидимият заек", които разкриват някои от странните ефекти, които нашите сетива могат да имат върху мозъка ни.

Изследването им е публикувано в списание PLOS ONE.

Изследователите отбелязват, че тези илюзии възникват светкавично и илюстрират феномен, наречен "постдикция", когато стимулите въздействат на нашето възприемане на събитието, което се случило по-рано,  ретроактивно, тоест постфактум.

"Илюзиите са наистина интересен прозорец в мозъка. Чрез разследване на илюзиите можем да изучим процеса на вземане на решения в мозъка. Например, как мозъкът определя реалността въз основа на информацията от множество различни усещания, които понякога са шумни и противоречиви? Мозъкът използва предположения за околната среда за решаване на този проблем. Когато тези предположения са погрешни, могат да възникнат илюзии", обяснява един от водещите автори на изследването Ноел Стайлс (Noelle Stiles).

В предишни изследвания е изследван ефектът върху мозъка на едни и същи стимули, а сега специалистите решиха да разгледат ефекта от различни усещания.

Те избират акустични и визуални стимули, които се възприемат от мозъка за по-малко от 200 милисекунди (една пета от секундата). В същото време мозъкът, опитвайки се да се справи с натрупването на нова информация, съчетава получените усещания и, за да ги превърне в опит, използва постдикцията.

Първият тест, разработен от учените, се нарича "Илюзорният заек" (Illusory Rabbit). Състои се в това: човекът чува три звукови сигнала с интервал от 58 милисекунди. В същото време гледа екрана, където се появяват присветвания в момента на първия и третия сигнал: първият е от лявата страна на дисплея, а вторият е отдясно.

Видеоклипът долу показва тази илюзия. Трябва само да се съсредоточите върху кръста в горната част на видеоклипа и да броите броя на присветванията, които виждате под него.

Експериментите показват, че повечето хора по време на втория сигнал, който не е придружен от присветване, все пак го виждат в центъра на екрана.

Фактът, че една илюзорна светкавица се появява между лявата и дясната, показва, че първо, мозъкът обработва визуалната и акустична информация едновременно и комбинирано, и второ, използва постдикцията. В този случай той поставя присветването на най-логичното място, като се предполага, че във втората двойка "звук-светкавица" последната е пропусната, обяснява Стайлс.

Втората илюзия, описана от екипа на Калтек, се нарича „Невидимият заек” (Invisible Rabbit) и също се свързва с визуални и акустични сигнали. По същество това е "Илюзорният заек" наопаки.

На екрана се появяват три присветвания, вляво, в средата и вдясно. Но само първото и третото са придружени от звуков сигнал. И в този случай, мозъкът игнорира втората светкавица, въпреки че всъщност човекът я вижда.

И двата експеримента показват, че акустичните стимули могат да генерират визуални илюзии и мозъкът ни синтезира тези усещания, създавайки съответно илюзорно възприятие, заключават специалистите.

"Значението на това изследване е двойно: първо, то определя постдикцията като ключов процес на обработка на възприятията както за едно усещане, така и за множество. Това може да звучи загадъчно, но не е така ... Трябва да вземем предвид колко време е нужно за мозъка да обработи по-ранните визуални стимули През това време следващите стимули с различно значение могат да променят първите.

Второто значение е, че тези илюзии се отнасят до много редки случаи, когато слухът влияе на зрението, а не обратното, което посочва динамичните аспекти на невронната обработка в пространството и времето ", обобщава един от водещите автори Шинсуке Шимодзо (Shinsuke Shimojo).

Според него в бъдеще този вид изследвания ще помогнат да се научи повече за работата на мозъка и за характера на определени патологии и ще бъдат полезни и за разработването на нови сензорни интерфейси и други устройства за хора със зрителни увреждания.