Учените вярваха векове наред, че Земята е плоска. Днес това схващане се отхвърля като невежество, но е възможно да правим почти същата грешка - не за нашата планета, а за цялата Вселена, съобщи Ню сайънтист".
Когато става дума за Вселената, думата "плоска" се използва за описване на съдбата на лъчите светлина, движещи се успоредно на голямо разстояние. Ако Вселената е плоска, лъчите винаги остават успоредни.
Материята, енергията и тъмната енергия обаче създават изкривявания в пространство-времето. Ако пространство-времето е извито положително, като повърхността на сфера, успоредните лъчи ще се пресекат. Ако е извито отрицателно, като седло, паралелните лъчи ще се раздалечат.
Благодарение на микровълновата анизотропна сонда "Уилкинсън", която разкри плътността на материята и тъмната енергия в ранната Вселена, повечето астрономи вярват, че Вселената е плоска. Това схващане обаче оспорват Джоузеф Силк и колегите му от университета на Оксфорд.
Те твърдят, че е възможно наблюденията с микровълновата анизотропна сонда "Уилкинсън" да са интерпретирани неправилно. Учените анализират данни от сондата и от други експерименти с помощта на теоремата на Бейс. Тази теорема може да бъде използвана за демонстриране как сигурността на даден извод се влияе от различни изходни предположения.
Тръгвайки от разпространеното предположение, че Вселената е плоска, британските астрономи изчислиха каква е вероятността тя да е такава, да е извита положително или отрицателно. Вероятността Вселената да е плоска е 98 процента. Повторните изчисления на базата на по-авангардната хипотеза обаче показаха, че вероятността за нея е 67 процента.
Така плоската Вселена вече не е толкова сигурна даденост, както е общото схващане. "Разумно е да се предположи, че Вселената не е съвсем плоска" - каза Силк и изтъкна, че техните изчисления демонстрират колко силно предубежденията на астрономите влияят върху заключенията им.
Силк каза, че астрономите трябва да постигнат 99,9999 процента сигурност за плоската Вселена, за да стане тази хипотеза задължителна, независимо от изходните предположения. Вероятно измерванията никога няма да достигнат такава точност.
Когато става дума за Вселената, думата "плоска" се използва за описване на съдбата на лъчите светлина, движещи се успоредно на голямо разстояние. Ако Вселената е плоска, лъчите винаги остават успоредни.
Материята, енергията и тъмната енергия обаче създават изкривявания в пространство-времето. Ако пространство-времето е извито положително, като повърхността на сфера, успоредните лъчи ще се пресекат. Ако е извито отрицателно, като седло, паралелните лъчи ще се раздалечат.
Благодарение на микровълновата анизотропна сонда "Уилкинсън", която разкри плътността на материята и тъмната енергия в ранната Вселена, повечето астрономи вярват, че Вселената е плоска. Това схващане обаче оспорват Джоузеф Силк и колегите му от университета на Оксфорд.
Те твърдят, че е възможно наблюденията с микровълновата анизотропна сонда "Уилкинсън" да са интерпретирани неправилно. Учените анализират данни от сондата и от други експерименти с помощта на теоремата на Бейс. Тази теорема може да бъде използвана за демонстриране как сигурността на даден извод се влияе от различни изходни предположения.
Тръгвайки от разпространеното предположение, че Вселената е плоска, британските астрономи изчислиха каква е вероятността тя да е такава, да е извита положително или отрицателно. Вероятността Вселената да е плоска е 98 процента. Повторните изчисления на базата на по-авангардната хипотеза обаче показаха, че вероятността за нея е 67 процента.
Така плоската Вселена вече не е толкова сигурна даденост, както е общото схващане. "Разумно е да се предположи, че Вселената не е съвсем плоска" - каза Силк и изтъкна, че техните изчисления демонстрират колко силно предубежденията на астрономите влияят върху заключенията им.
Силк каза, че астрономите трябва да постигнат 99,9999 процента сигурност за плоската Вселена, за да стане тази хипотеза задължителна, независимо от изходните предположения. Вероятно измерванията никога няма да достигнат такава точност.