Пътуващ семинар по славния път на Българската армия под наслов „Те спечелиха сраженията” организират от Областния и общински съвети на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва-Кърджали. Това съобщи за Кърджали бг вести неговият секретар майор о.з.Златко Колачев. Той подчерта,че инициативата се ползва с безрезервната подкрепа на кмета на Община Кърджали инж.Хасан Азис.
По случай 100 години от края на Първата световна война и Дойранската епопея от 11 до 14 октомври се организира екскурзия, която се посвещава и на Деня на Кърджали. По същество това е Пътуващ семинар за марша на Българската войска. По утвърден план се затвърждават традициите.Предава се щафетата на почит и признателност от потомците към безсмъртните подвизи на българския воин, подчерта Златко Колачев.
Героичния и морален облик на българския воин не се изчерпват само със самоотвержеността и жертвоготовността за защита на Отечеството, стратегия и воинско творчество.Славата на българските армейци в България и зад граница е и заради възвишението на човешката душа и уважението на храбрите, се казва в обръщение на Златко Колачев. Известни у нас и на врага са примерите като при Дойран, главната позиция на 58 полк:Свалени авиатори, трупове на чужди воини са погребани от наши офицери и войници,обкичени с ордени,със свещеник,музика и „погребален марш”,вземане „за почест”,припомня българския офицер.Той посочва,че благородното и хуманно българско сърце в гърдите на българския войник е възпято от Димчо Дебелянов. Тези покойници са жертва на неправа кауза и дълбока заблуда. Те не са готвили за нас пощада,но мъртвия враг,не е враг. Нелепа жал в жестоко време,далеч от татковината , майка, баща, любима…отбелязва още в обръщението си Златко Колачев. Той подчертава,че живите български герои почитат похабените непобедители.
И в палитрата на най-тежките житейски ситуации,личния състав на Българската армия е с ореол, щит и меч на човечността, категоричен е Колачев.
В рамките на Пътуващия семинар участниците ще се поклонят пред гробовете на нашите герои в България и Македония.
Георги Кулов
