Ако някога се почувствате наистина самотни, си припомнете, че един невидим антураж ви придружава където и да отидете.
Този невидим рояк е наречен експозом, и макар учените едва сега да започват да проучват какво съдържа облакът от химикали и буболечки, новопроведено изследване ни дава безпрецедентен поглед към него.
“Хората измерват неща като замърсеност на въдуха в по-широки мащаби, но никой досега не е проучвал биологичното и химично въздействие на лично ниво”, казва Майкъл Снайдер от Станфордския университет. “Никой не знае колко голям е човешкият експозом и какви неща съдържа ”.
За да разберат, Снайдер и колегите му преправили малко устройство за наблюдение на въздуха, с размер колкото колода карти. В продължение на 5 години, 15 доброволци носели устройството прикачено към ръката им. То засмуквало малко количество въздух от личното пространство на участниците и околната среда.
Всички миниатюрни неща вдишани от устройството – бактерии, вируси, химикали, гъбички и други частици били подложени на ДНК и РНК секвениране или им бил съставен химически профил, след което били каталогизирани в база данни.
В крайна сметка, екипът събрал огромно количество информация за обитателите на експозома – близо 70 милиарда резултата.
За да бъде напълно разкодиран експозомът ни, трябва да създадем база данни покриваща над 40 000 вида бактерии, вируси и гъбички.
Участниците прекарвали времето си на 50 различни места в района на залива на Сан Франциско, но дори когато обитавали една и съща среда, профилите на личните им експозоми били до голяма степен индивидуални.
Причината е, че всички ние се отличаваме със свой собствен микробиомен облак.
Съставът на експозома на всеки един човек, разбира се, е променлив, но включва следи от личния му микробиомен облак, плюс неща като гъбички и частици, долетели от обкръжаващата ни среда – от домашни любимци, химикали, растения и други.
Изследователите признават, че това е само началото. Данните, извлечени от това дребномащабно изследване сочат, че има какво да научим от циркулиращия около всеки един от нас рояк. Ако технологията бъде направена по-достъпна, тя може да се превърне във важно диагностично средство.
Може би сме на прага на нова ера в здравеопазването –в която ще се интересуваме не само от случващото се вътре в тялото ни, но и от непосредствената ни заобикаляща среда – личният облак.
“В продължение на години секвенираме човешкия геном, изследваме кръвта и урината, анализираме чревния микробиом, за да разберем как всички тези неща влияят на здравето. Нещото, което ни убягва е на какво сме изложени”, казва Снайдер.
Източник: sciencealert.com
