Трябва да запомним този ден: на 19 септември 2018 илюзиите приключиха. България сама избра пътя към втория ешелон на ЕС, пише Полина Паунова по повод решението на София да подкрепи Унгария в спора с Брюксел.

Още с идването си на власт през 2009 година ГЕРБ и лично партийният лидер Бойко Борисов гръмко прокламираха, че те са европейската партия в България. Опитът да убедят населението стигна дотам, че Европа дори бе вписана в името на формацията. Целта бе една - на фона на прогнилата от корупция Тройна коалиция и спиращите еврофондове, в България се появи ниша за политически субект, който да обещае на гражданите поне някакво приличие, и то от западен тип.

За по-наблюдателните илюзиите приключиха още в първата година на мандата, а малко след това стана ясно, че Европа ще бъде за ГЕРБ единствено легитимация. И че обещанията за цивилизованост ще останат в сферата на мантрите. Управляващите възкачиха на пиедестал репресивния апарат на МВР, овладяха всички канали за влияние, наследени от управлението на БСП и ДПС, а впоследствие подчиниха съдебната система и медиите. Нищо, че Борисов до ден днешен обяснява, че магистратите са неприкосновени, а журналистите само го критикуват. Именно той е авторът на заключението, че който владее Темида и средствата за масова информация - той управлява.

На фона на всичко това при всяко скръцване със зъби от Брюксел премиерът винаги намираше обяснение: че властимащите не били разбрани правилно, че щели да се поправят, че той много искал всичко да е по западен модел, но останалите в Бълария не били готови за това. Досега приказките му все някак успяваха да убедят родното общество, а европейският елит ги смяташе за достатъчно задоволителни. Защо - това е тема дълга и отделна, затова да го кажем съвсем кратко: имитацията задоволяваше всички.

Краят на илюзиите

Но на 19 септември 2018 година илюзиите приключиха и нито една имитация на европейскост вече не може да залъже западните партньори на България. За жалост на самите българи все още може да им бъде пробутан разказът за националния суверенитет, за озъбения джендър, дебнещ иззад брюкселските храсти, за соросоидната заплаха, която ще направи децата им хомосексуални, либерали или даже хомосексуални либерали…

Само ден след като т.нар. „Патриоти" внесоха в Министерски съвет искането България официално да подкрепи унгарския премиер Виктор Орбан и неговото управление, което е заплашено от европейски санкции заради неспазването на върховенството на закона и човешките права, решението бе прието. Именно това е сега официалната позиция на българското правителство, оглавявано от Бойко Борисов. България вече работи по изготвянето на позиция за Съвета на ЕС, в която се посочва, че София е против стартирането на наказателна процедура срещу Унгария.

Страната е заплашена да бъде лишена от право на глас в ЕС, но на практика това няма как да се случи - за целта се изисква единодушното одобрение на другите държави-членки, а Полша и Чехия вече се обявиха против. Тоест, не България ще спъне мярката срещу Унгария. Но София, която иначе е твърдо против разделянето на Европа на две скорости, сега сама се сложи в Б-отбора.

На този 19 септември ние сами се отказахме от европейските ценности и сами избрахме пътя към втория ешелон на ЕС. Знакът, даден от правителството, изглежда още по-недвусмислен на фона на факта, че жарката подкрепа за Орбан дойде броени дни след топлата му среща с Владимир Путин.

"България е следващата"

Не е случаен и анонсът, с който България заяви подкрепата си за Орбан. “Днес е Унгария, утре това се готви за Полша, а един ден може да се стовари и срещу България”, възкликна вицепремиерът Красимир Каракачанов, обявявайки правителственото решение. И не е далеч от истината. България подлежи на критики по всички параграфи, по които Брюксел порицава Унгария.

Извън факта, че гузни за състоянието на родната демокрация, българските управляващи не искат да критикуват други страни за същите тези дефицити, друг символен момент е удивителното единомислие между управляващи и опозиция по темата за постепенното ни оттегляне от Европа. Фактът, че зад “каузата” застават както „Патриотите" и ГЕРБ, така и БСП разкрива онова отдавна подозирано съглашателство между представителите на българската върхушка. А то е лесно обяснимо от гледна точка на „предимствата": колкото по-далеч от Запада и по-близо до евразийските разбирания за управление, толкова по-малко гражданска енергия, а оттам повече властови ресурс за тях самите. Въпросният неограничен властови ресурс се нарича корупция. Още една тема, по която Унгария е критикувана от ЕС.

От българска гледна точка обаче главното е друго - сред парламентарните партии очевидно няма нито една формация, която да е истински европейска. За БСП и „Патриотите" беше ясно от самото начало, Марешки го заяви впоследствие с настояването да излезем от НАТО, а ГЕРБ показаха истинското си лице в сряда, изявявайки готовност да защитят Орбан. ДПС може и номинално да се обявява против тази идея, но действията на партията показват реалния ѝ рефлекс, който няма много общо със Запада.

Европа вече знае за България

И не на последно място: Европа вече знае. Знае, че няма съюзник в лицето на Борисов. Самият той пък е наясно - “ударят” ли Унгария, България е една от следващите. Признанието дойде от най-високо ниво. От правителството, създадено с мандат на Гражданите за европейско развитие на България.

Всичко това със сигурност ще надраска сериозно реномето на Борисов в Брюксел, което той иначе ползва за легитимация вътре в България. А без този ресурс, който е повече продукт на пиар, отколкото на реална политика, ГЕРБ губи не само онази символична част от името си, но и най-сериозното си предимство пред останалите парламентарни субекти. Ето защо веднага след като бе обявено, че решението е подкрепено от Министерския съвет, Борисов от Залцбург допълни, че заседанието на кабинета е било оперативно, а гласуването без правна стойност. Думи, с които той за пореден път се опита да изглежда европеец в Европа и нашенец в България. Този път обаче илюзии няма: оперативно решение на Министерския съвет означава едно - министрите са гласували “за”, а сега предстои само окончателното оформяне на позицията. Изборът е направен: България се отказва от опитите да влезе в ядрото на ЕС. И зад този избор стои именно партията, която сложи Европа в името си.