С малко помощ от "приятели" Виктор Орбан се утвърди като знамето на всички сегашни и потенциални диктатори в Европейския съюз, а и извън него. Той успя да покаже пътя - не само все по-голяма като численост администрация, изхранване на близки и зависими от властта олигарси, тотално овладяване на медиите и ежедневно бълване на пропаганда, което си го знаем и тук. Но и налагането на тема (в случая мигрантите и всякакви други малцинства), превръщането й в консенсусна за огромната част от обществото и громене на външен и далечен враг. В случая най-вече Европейския съюз (ЕС), нищо че оттам идват голяма част от фондовете, необходими за изхранване на клиентелата на властта. Както и, особено в унгарския случай, Сорос.

Анализ от Владислав Панев

Чисто психологически не можехме да очакваме да се случи нещо друго в бившите соцстрани, сега членове на ЕС. Не сме достатъчно богати, така че да има критична маса от хора, които са независими от властта и които могат да спрат всякакви наченки на диктатура. Като общества и не сме толкова либерални, колкото тези в Западна Европа.

Напротив, има си носталгия по твърдата ръка, която ще даде да разберат на всички инакомислещи. А пък приливът на европейски пари е доста изкушаващ за всеки премиер да се опита да векува на поста. И това го правят с леки промеждутъци и Орбан, и Качински, и Борисов, и Фицо (макар и сега да е временно на заден план).

Неслучайно от нашите държави дойдоха и голямата част от гласовете в Европейския парламент в подкрепа на Орбан. Те се припознават напълно в него. За всички тях, включително и за унгарския премиер, въпросът с бежанците всъщност не е най-важният. Атаката от ЕС към Орбан идва по линия на борбата с корупцията, разделението на властите, медийната свобода. Все теми, които стягат чепика и на Бойко Борисов. Където ние нямаме никакъв напредък, а напротив - България изостава драматично по всяка от тях, откакто Борисов е във властта. Затова и е напълно логично, че депутатите от нашето мнозинство, а и от опозицията, ще заемат кръгова отбрана в защита на колегата си. Затова и той е герой за тях - човек, който отстоява правото на колегите си в региона да крадат европари и да се окопават във властта, без никой да им търси сметка, защото сега им е паднало.

А пък депутатите в Европейския парламент, вместо да избодат очите на диктатора Орбан, му изписаха вежди. Превърнаха образа му в жертва. В герой, който брани страната си от лапите на алчните еврократи.

За съжаление обаче еврочиновниците дават прекрасни основания на противниците на съюза да им приписват всички злини. Решенията им за нови регулации за авторските права от миналата седмица, преди това за GDPR предизвикват справедлив гняв в милиони честни и иначе симпатизиращи на единния пазар хора от целия континент. Защото тези регулации означават милиардни разходи за бизнеса, без да е ясно на никого какъв ще е положителния ефект от това. Получава се като регулацията за кривите краставици отпреди години, които будеха присмех в цяла Европа.

Като че ли всеки евродепутат се чуди каква глупост да измисли, така че да се отчете пред избирателите, че е свършил нещо полезно, и да го преизберат. Точно това обаче налива вода в мелницата на евроскептиците.

Независимо че Брюксел управлява едва 1% от брутния вътрешен продукт на общността, че националните парламенти сътворяват не по-малки глупотевини, имиджът на европарламента, че ще може да парира корупционните схеми на местните правителства, вече се изпари окончателно. Напротив, комисарите влизат в съглашателство с тях, защото разчитат на техните гласове. Получава се затворен кръг, който води до все по-голяма радикализация и дистанциране на нормалните хора от гешефтарите. И падането им в обятията на хора, които не предлагат решения, но поне могат да диагностицират проблемите.

Не че изцяло евродепутатите са виновни за трупането на регулации. Основната причина за напрежението са дългогодишни "фалшиви новини" от слабохарактерни правителства, които приемат регулациите като "част от пакета", но на домашната публика казват "Брюксел ни наложи", вместо да се напънат и да вложат време, усилия и пари да направят свястна разяснителна кампания.

И независимо че полудиктаторите от Централна Европа не могат да се похвалят с добри постижения в икономиката, демографията или която и да е друга област (освен пропагандата, която украсява постиженията им), тяхното влияние се увеличава. Защото се пазят взаимно в общия си интерес да източват пари безконтролно и ако може еврофондовете към тях да се увеличават. А е много вероятно след изборите през май 2019 г. да имат блокираща квота в новия европарламент. Надявам се тогава лидерите на т.нар. традиционни партии да се усетят, че трябва да променят нещо.

На първо време може да се направи цялостен преглед на приетите от сегашните депутати нови регулации - колко от тях действат ефективно, колко са напълно безсмислени и единствената им функция е да обслужват лобита от консултанти, юристи или счетоводители. Да се постави ударение на ефективността от харченето на еврофондове - и за кохезия, и за земеделие. Ако трябва, дори да се намалят значително. Защото в много случаи те са по-вредни за икономиките на по-бедните държави, отколкото ако ги няма въобще. И пречат на нормалното им развитие. И да се налагат ясни санкции на "уонаби диктаторите", да се удрят там, където наистина ги боли. Защото леките шамарчета като това на Орбан миналата седмица само стимулират колегите му да се държат по същия безпардонен начин. А тях ги боли, ако им намалиш финансирането. Без него те или ще трябва да започнат да управляват по-добре, или ще рухнат.

Не че и много стари демокрации в Западна Европа не страдат от подобни проблеми. Много ясно, че когато Германия и Франция нарушават правилата за бюджетен дефицит, за държавен дълг, и то с много, това кара останалите да се разпищолят съвсем. Големите трябва да дават добрия пример, да бъдат еталон за спазване на правилата. Когато шефът на една организация демонстрира, че правилата не важат за него, анархията идва бързо. И се получават кризи като с Гърция, Португалия, Италия и т.н. преди 10 години. Следващите подобни ще са в нашия регион.

Това радикализира огромни маси от хора. И плявата изплува на повърхността. Имаме нужда от хора, които дават добрия пример. А не от такива, които викат по-силно от предишните.

За да сме наясно, Европейския съюз е чудесно творение. Откакто съществува, няма войни на континента, а освен това можем да търгуваме свободно, да пътуваме и да работим свободно, да инвестираме практически в целия свободен свят. Това е чудесно, това е което ни прави по-богати, независимо от слабото управление. И трябва да положим максимални усилия да го съхраним.

Само че голяма част от еврократите (далеч не всички) са всъщност най-големите врагове на съюза. Защото разочароват хората с безсмислието си. И ги тласкат в прегръдката на радикалите, които ще го взривят с всички негативни последствия от това.

Авторът е съпредседател на партията "Зелените", която е част от обединението "Демократична България"