В следващите редове ще ви запознаем с едно момиче, за което мечтите нямат граница, в буквалия и в преносния смисъл на думата, защото се снима във филмови продукции извън граница. Харика Мирославова е актриса, родом от Кърджали. Завършила е актьорско майсторство в Пловдивския университет и от една година живее в Истанбул, съседна Турция, където се снима в сериали. Как е попаднала на снимачната площадка? Защо ѝ харесва тази професия? И за какво още мечтае Харика? За първи път младата актриса говори за себе си в медийното пространство и избра Радио Кърджали за това. Илияна Типова разговаря с нея:
Харика, как стана така, че момиче от Кърджали се снима в касови филми в Турция?
И аз бях доста учудена от факта, но всичко започна с любовта ми към града Истанбул. Аз от малка си мечтаех да живея в Истанбул, да участвам във филмови продукции там, и реших да изпратя автобиографията си със снимки в една актьорска агенция. Направих го. Те ми върнаха имейл и отидох да се запиша там. Като цяло, не знаех какво ми предстои. Бях доста уплашена, бях в невидение. Когато отидох казаха, че е станала някаква случайност, и че по принцип не работят с актриси извън страната. И казаха „Няма как да се случи, съжаляваме!". И аз доста разочарована напуснах агенцията. И както си вървяхме с мама по пътя, попаднах на едно доста оживено място. На вратите му имаше снимки на известни актьори, имаше малки бусчета, които бяха пълни с хора, и които отпътуваха. И на мен ми стана интересно. И както си стоя с раничката и гледам нагоре, едно момче ми вика „Заповядайте, тук е актьорска агенция! Искам да ви питам нещо – свободна ли сте в момента?", и аз казах „Да“. „Искате ли да участвате в един сериал?", ме пипита той. И аз казах „Да, кога?". А той ми отговори „Сега, веднага“. И ме качиха на бусчето, отидохме на снимачната площадка, вкараха ме в караваната, гримираха ме, дадоха ми костюм и ме „тупнаха“ до главната актриса. Всичко се случи всъщност за един час. Казаха ми „Тука сега ще кажеш няколко реплики“. И след това научиха, че аз по принцип съм актриса, която съм завършила актьорско майсторство и бяха доста учудени. От там започна всичко за мен. И цялото приключение в Истанбул. От там се запалих и си казах „Харика, това явно е знак, че ти трябва да си тук и да продължиш. ". И продължих. Имах малки ролички в сериали, с по една, с по две реплики и така.
А сега какви филми снимаш?
Последно се снимах в един криминален сериал, в който всяка серия е с различни актьори. В него ми беше първата главна роля пред камера. Беше доста интересно, тъй като театърът и киното са много различни изкуства. Единственото общо помежду им, според мен е, че трябва да научиш текст, който да изиграеш, да кажеш нещо на зрителя.
Какви проекти ти предстоят?
Не знам. Аз винаги очаквам неочакваното. При мен няма план. Има кастинги за които се подготвям, отивам, ако ме одобрят – добре, ако не ме – продължавам.
По-трудно ли е в Турция да пробиеш в киното, отколкото в България?
Аз искам да участвам в кинопродукции, в които има изкуство. Конкуренцията в Истанбул е много голяма. Огромна е. Има хора, които искат да се снимат, просто, за да бъдат известни. При мен разликата е, че аз искам да играя. Да се снимам, не за да съм пред камера или да светя, а просто, за да разкажа нечия история. Да създам нещо. Да оставя нещо след себе си, някаква следа.
Как се справяш в Турция? Имаш ли приятели? Хората приятелски настроени ли са там?
Хората са много приятелски настроени, но моите приятели са в България. Аз съм контактен човек, имам много познати, приятели, обаче за мен моите приятели, моето семейство са си в България и много ми липсват.
България ти липсва, но смяташ ли да останеш да живееш в Турция?
Аз съм там, където има работа. Но имам и една голяма мечта. Аз пиша и сцанрии. И силно се надявам, когато се върна в България да създам един голям екип и да осъществя сценария, който в момента пиша, с моите приятели актьори, да създам нещо красиво.
Завършила си актьорско майсторство в Пловдив. Кино или театър предпочиташ?
Както казах, и двете изкуства са абсолютно различни. На сцената се чувствам свободна да изкрещя, да кажа това, което по принцип в истинския живот няма как да се изразя така ярко. Сцената е пространството, където душата ми е свободна. Да твориш, да икрещиш всички страхове, и хубави, и лоши неща. На сцената, театърът, друга е магията там. Много по-голяма.
Имаш доста проекти в главата си. Пожелавам ти да ги осъществиш.
Благодаря!
http: //bnr. bg
