Мобингът на работното място може да не е нова концепция, но определено бележи ръст. Травмата, която груповото насилие причинява, оставя жертвата опустошена.

Макар много лидери и мениджъри да са запознати с концепцията за тормоза на работното място, малцина от тях са чували за по-екстремната му форма – мобинга.

За разлика от традиционния тормоз, при който един-единствен извършител прави всичко по силите си, за да причини емоционална травма на жертвата, при мобинга на работното място, насилникът привлича и други свои колеги в деянието си, за да травматизира определен служител в офиса.

Терминът мобинг е използван за пръв път в края на 80-те години от психолога Хайнц Леман от Швеция. Лейман наблюдава ефекта на мобинга върху определени хора и сравнява техните травми с тези на хора, сражавали се на фронтовата линия във военни конфликти.

Повсеместно явление?

Много бизнес ръководители са единодушни, че случите на мобинг нарастват. Някои дори твърдят, че ставаме свидели на епидемия от групов тормоз на работното място. Според тях неблагоприятните икономически условия, при които организациите са мотивирани единствено от печалбите, карат мениджърите да пренебреват подобно поведение, без значение от касапницата, разразяваща се в офисите.

Според други, често мениджърите и супервайзорите непряко насърчават мобинга, за да принудят тормозения служител да напусне, и така да не платят разходите, свързани с принудителното му освобождаване от длъжност.

В действителност всеки може да стане обект на насилие – тук не се касае за един определен тип работници. На жертвите обикновено се гледа като на невписващи се в нормите на организацията,  често те са по-компетентни от останалите.

В ситуация на мобинг, “главният насилник” обикновено привлича около себе си група поддръжници и разгръща различни стратегии, за да принуди жертвата да напусне организацията. Тактиките включват разпространение на зловдредни слухове, изключване на жертвата от събранията, отказва и се достъп до различни материали.

Понеже в случая се касе за група, мобингът често представлява по-неуловима форма на тормоз – пораженията върху жертвата, обаче, са по-тежки заради броя на намесените хора. Тъй като мобингът често се проявява като серия от несвързани помежду си събития, след оплакване на жертвата, тя бива определена за “мрънкало”.

Обикновено главният насилник е човек с емоционални проблеми, който завижда или се чувства застрашен от жертвата. Той изпитва огромно задоволство, като окуражава другите да нанасят емоционални щети на жертвата и като наблюдава резултата от тези действия. Насилникът често замаскира тъмната си страна, като се държи учтиво с жертвата.

Важно е да се осъзнае, че влиянието на мобинга е по-широкоразпространено от не толкова крайните форми на тормоз. Причината е, че колегите около главния насилник често са повлияни от начина, по който жертвата бива обрисувана на работното място. Веднъж попаднали под вредното влияние, колеги, които не са пряко намесени в мобинга, може да започнат да избягват жертвата, от опасения, че репутацията им би могла да пострада. Подобни служители може и да не са активни участници в мобинга, но също допринасят за травмата на нарочения, заради липсата на подкрепа.

Лидери, мениджъри и супервайзори, които си затварят очите за мобинга на работното място по презумпция се считат за участници в групата на насилниците. Причината е, че те очевидно са се отказали от опитите си да сложат край на тормоза.

Източник: hrmonline.com.au