Изключително приятна изненада поднесе на екипа, открил съкровището на Калиакра, втората по големина група монети, която е съставена от Български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При съкровището „Татарска плячка“, откриваме най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново.
Друг интересен факт, който ни предостави тази извадка, е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки.
Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища откривани по крайбрежието е логично да има парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“ те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета наричана от нас „ставратон“ и неговите малки нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Разбира се, присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
В този малък съд са събрани множество златни и сребърни монети и предмети. Съкровището се откроява със своя блясък, но покорява и с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави, пише доц.д-р Бони Петрунова - директор на НИМ.
