Чрез какви методи се случват ражданията в България? Ами... липсват официални данни. Вярно ли е, че при твърде голяма част от ражданията акушер-гинеколозите прилагат опасния и силно ограничен в развитите страни „метод Кристалер“, при който се използва сила върху корема на родилката (с цел притискане на дъното на матката и избутване на бебето)? Медицински статистики, които да потвърдят това, липсват.

Но хипотезите и хилядите разкази на майки, които са родили по този начин „за по-бързо“ - остават. При някои методът е бил приложен успешно. Но други – и те не са никак малко – са пострадали сериозно.

Сега налице е и смъртен случай, при който има съмнения за използването на метода. И който безусловно доказва, че такива прийоми могат да доведат до фатален край или най-малкото до редица усложнения, както за майката, така и за бебето.

Ако са верни, фрапиращите подробности за смъртта на Ренета Томова от Сливен напомнят на изтезание от Средновековието.

Дори само думите на бащата на родилката предизвикват тръпки. Той си спомня, че дъщеря му споделила през сълзи, преди да бъде приета в интензивното отделение, че около 15 души от родилното „са я натискали с лакти и са скачали отгоре й“, че е била вързана и че „цялото отделение е било в кръв“. При изваждането на детето й се е стигнало до използване на форцепс и то се е родило с наранявания – с отток на главата и пареза на едната ръчичка. За виковете на Ренета си спомнят й близките й, които са чакали пред отделението – викове, които те вероятно никога няма да забравят.

Подозренията на опечалените роднини са, че на нея, както и на десетки други жени в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ - Сливен, е приложен именно метода Кристалер (наложен със сила, а може би и съчетан и с друга нехуманна практика?). Спекулира се с възможността да са насинени ребрата й и в последствие тя да е развила белодробни проблеми – и това да е причинило смъртта й в интензивното отделение на болницата. Същото отделение по случайност се оглавява д-р Юлия Бянкова, която от юни е председател на Етичната комисия към Българския лекарски съюз.

Всички думи на възмутените роднини обаче засега остават именно в обсега на спекулациите. Защото, както често се случва у нас, при тежки съмнения за компетентността на лекарския екип, истината внезапно се превръща в най-дефицитната стока от страна на здравното съсловие.

Как пък не се появи един доктор, който да разкаже за упражняваните практики в отделението, вместо да мълчи? Как не се появи един доблестен човек, който обясни какво се е случило? И най-вече: как не се намери един специалист, който да проговори за метода Кристалер и защо той не трябва да бъде така масово прилаган?

Въпреки че 200 души се събраха пред болницата с желанието да разберат истината, въпреки ежедневните медийни репортажи, обществото получава поредното заглавичкване. Веднага се намери говорител на достатъчно висок пост (в случая д-р Бянкова), която да насочи подозренията към предварителните болести на родилката и дори да каже, че „законът и стандартът по акушерство и гинекология позволяват да бъдат прилагани“ съответните доста опасни практики.

Да, но животът на Ренета няма да се върне. Затова този път случаят не трябва да остава ненаказан.

Някой трябва да поеме отговорността.

Този път обществото не трябва да се оставя да бъде приспивано от „капацитети“, които да го убеждават колко е правилно да се използват опасни практики и методи от Инквизицията. Българските жени вече са достатъчно образовани, четат на различни езици, а много от тях имат и опит с раждане в други, „по-цивилизовани“ държави. Форумите са пълни с информация. Социалните мрежи побират стотици хиляди истории – коя от коя по-шокиращи и разкриващи ужасни истини за отношението на българските лекари, сестри и здравни специалисти към родилките.

Въпросите стават все повече и повече:

Вярно ли е, че у нас почти два пъти по-често се ражда със секцио, отколкото в други страни, а според СЗО това е доста притеснително (но разтревожени изглеждат единствено неправителствените организации)? Какво е качеството на родилните грижи в България? Няма официални данни, съответно не могат да се правят съпоставки, анализи, да се отчитат резултати... Адекватни ли са родилните грижи в страната спрямо развитите страни? Това също няма как да се обобщи – и варира от болница до болница, от екип до екип, от лекар до лекар.

При тази плътна „димна завеса“ и липсващия общ акушеро-гинекологичен стандарт, нима е странно, че много жени раждат като „кучета“ и отношението към тях е подобно? И това, след като са си платили скъпо и прескъпо за „избор на екип“?

Нека прибавим и повсеместният страх на здравното съсловие да не бъде обвинено в некомпетентност. Срещу него пък е недоверието от страна на пациентите, че много доктори наистина са некомпетентни, нехуманни и несериозни, особено в АГ-отделенията, където работата им е да спасяват два живота наведнъж.

Затова и усещането, че случаят с Ренета се потулва, съвсем не допринася за добрия имидж на лекарското съсловие.

Точно обратното: за пореден път у пациентите се натрапва чувството, че лекарите не само са над закона, но и над чисто човешкия морал. Че за да бъдат проверени, трябва да се потърсят първо медиите, а после институциите. Че трябва да се вдигне шум, макар и през сълзи, за да има шанс да се разбере истината. Колкото и да боли.

За да има поне минимално доверие към здравната система, този път истината трябва да възтържествува. Нека се знае кой и кое точно уби Ренета – и нека го чуем от акушер-гинеколозите.