Продължаващата гореща вълна може да има “по-дълбоко, по-негативно въздействие” върху почвите, отколкото се е смятало досега. Тя ще има широко разпространени последици върху растенията, екосистемата и продоволствената сигурност на планетата. Това сочи ново академично проучване в Обединеното кралство.
Горещата вълна, обхванала това лято Европа, тласна температурите до рекордни стойности. Горски пожари изтормозиха редица страни. Климатолози, метеоролози, урбанисти, биолози и други експерти са на мнение, че всичко това е резултат от климатичните промени, предизвикани от човека.
Сега проучване, публикувано наскоро в Nature Communications, хвърля нова светлина върху това как сушата променя почвата на микробилологично ниво. Изследването предупреждава, че почвата всъщност не е толкова устойчива на въздействието на климата, както се смяташе доскоро.
Водени от изследователи от Университета в Манчестър и Ланкастърския университет, учените са наблюдавали как интензивността и честотата на засушаванията променят състава на растителността, съответно почвената влага и в резултат на това – лежащите под земята „микробни мрежи“. Това може да има широкомащабни последици за високите растения и за всичката растителност. На свой ред това може да повлияе върху цялата екосистема, обяснява водещата авторка – д-р Франчиска де Врий от Университета в Манчестър.
„Почвите се обитават от много разнообразни микробни общности, които са решаващи за това почвата да функционира както трябва”, каза тя. “Голямото предизвикателство е да се разбере как тези сложни микробни общности реагират и се възстановяват от смущения като климатичните екстреми, за които пък се очаква да се увеличават по честота и интензивност – предвид промените в климата. Тези микробни общности в почвата играят решаваща роля във всяка екосистема. Но досега не се знаеше как почвените мрежи реагират на смущения, като например климатичните екстреми”.
Изследователи от Великобритания, Италия, Швеция и Франция са сравнили последиците от сушата върху бактериалните и гъбичните съобщества в почвата, както и последиците върху общите тревни съобщества. Те са установили, че сушата увеличава изобилието на някои бързо растящи треви, устойчиви на суша. Това на свой ред понижава общата влажност на почвата. От своя страна промените у надземната растителност увеличават скоростта, с която водата се връща от растенията обратно в атмосферата. Освен това проучването установява директни, дълготрайни въздействия върху бактериите, но не и върху гъбичките, от това новооткрито изобилие от трева.
Авторите на проучването се надяват, че резултатите ще позволят на почвените еколози да оценят по-добре настоящите и бъдещите въздействия на сушата върху подземните организми, като по този начин ще разберат как сложното взаимодействие на видовете се влияе от изменението на климата.
Горещото и сухо лятно лято трябва да бъде „призив за събуждане“, смята професор Ник Остле от Центъра за околна среда в Ланкастър. Той смята, че това трябва да ни накара да се подготвяме “ за бъдещите атмосферни натоварвания”.
“Продължаващите летни засушавания ще променят почвената биология. Това е от значение за нас, за ад можем да гарантираме сигурността на храните, която зависи от здравата почва”.
